Огледален свят

33-Промяна

Днес е последният мач за тази година. След няколко дни е Коледа и се вълнувам понеже за първа година ще съм с най-близките си приятели. Първо ще вечеряме с леля и чичо а след това ще се съберем с компанията вкъщи и ще отпразнуваме празника "по нашият начин" както казват момчетата.

Това също ще бъдат първите ни празници без мама и татко. Липсват ми.

"Лили,готова ли си?" Попита ме брат ми който тъкмо влезе в стаята ми.

"Да"

"Добре ли си?"

"Да,просто... Мама и татко много ми липсват."

"На мен също миличка" разпери ръцете си и се сгуших в него.

"Първа Коледа без тях. Няма да правим палачинки с мама за закуска. Няма да са тук за да ни прегърнат и честитят празника"

"Винаги ще са до нас. Не забравяй"

"Какво правите? Искам и аз прегръдка" сестра ми се затича към нас и брат ми я вдигна прегръщайки ни и двете.

"Обичам ви" усмихна ни се брат ми след което целуна бузите ни.

"И аз си обичам" малката ни гушна още по силно

След като се отделихме решихме че е време да тръгваме понеже мача скоро ще започне. Качихме се в колата на чичо като първо минахме да вземем и Лиса с нас.

***

"Имам добра новина" заговори приятелката ми щом седнах до нея на първият ред. Погледнах я и изчаках да ми каже какво се случва. "С Матьо сме заедно!"

"Каквооо? Наистина ли?"

"Да" една огромна усмивка се образува на лицето й. Гушнах я

"Много се радвам. След мача ще разказваш!"

"Задължително"

***

Мача свърши с победа за нас разбира се! Всички в отбора дават всичко от себе си за да спечелят. Обаче се случи едно странно нещо което не мога да разбера на какво се дължи.

Както винаги всички се събрахме пред изхода през който чакахме момчетата да излязат.

"Какво се случва?" Прошепна ми най добрата ми приятелка. Аз от своя страна свих раменете си понеже всички започнаха да викат тъй като хокеистите се показаха.

Матьо, Габо и Леон дойдоха към нас както винаги. Матьо прегърна Франческа а Габо и Леон както винаги вдигнаха малките момиченца.

"Готови ли сте за последният купон за тази година?" Извика се братовчед ми и след него всички започнаха да пищят радостно. Защо се вълнуват всеки път ли? Понеже ще пият и ще спят с някой.

***

С Фран и Ели сме се изправили до момчетата които си говореха за нещо и ги слушахме без да обелваме и дума.

Аз замръзвах. Буквално треперех от студ.

Защо облякох рози дантелен потник на 22ри декември? Може би понеже никой не ми каза ме няма да бъдем в нечия къща. По принцип винаги Леон ми казва къде ще бъдем, но днес не говорихме много.

Направих две малки крачки и се залепих за Леон. Той от своя страна ме погледна.

"Студено ли ти е?"

"Да, малко"

"Защо си само по потник? Луда ли си да излизаш така в средата на декември?"

"А ти защо не ми каза къде ще бъдем? Ще бъдеш ли така добро гадже и да ме гушнеш за да се сгрея?"

"Не си ме питала. Пък и винаги трябва да си подготвена. Навсякъде може да ти стане студено"

"Добре аз съм виновна!" Стана ми гадни ме започна да мрънка вместо да ме прегърне или поне да ми даде нещо за да се облека. Винаги има поне един суичър в колата.

"Ела тук" тъкмо щеше да преметне ръката си през раменете ни когато се отдръпнах. "Какво?"

"Какво ли? Леон, държиш се глупаво цял ден"

"Недей да викаш, бебче" огледа се около нас. Всички бяха забили погледите си в нас

"Вие пък какво сте се втренчили? Я си гледайте чашите" извика се Ели.

"Какво ти става Леон?" Попита го Франческа "по време на мача дори и веднъж не я погледна" да, така беше. Още по гадно е когато някой друг го казва.

"Хора млъкнете! Тук не е мястото да говорите." Каза братовчед ми а брат ми си съблече якето и ми го наметна.