Огледален свят

48- Любопитство

"Ако не се върнеш и ти както мама и тате?"
Думите на сестра ми се повтаряха в главата ми. Разпадат ме още повече. Трудно беше излизането от къщата за да тръгна към Летището. Брат ми ми е ядосан а сестра му тъжна. Страхотно нали?
Полета ми беше в шест сутринта за това с чичо решихме че ще е добре да бъда поне един час по рано на летището.
Сутринта всички се бяха събудили за да ме изправят освен Амели разбира се понеже аз не пожелах никой да я събужда или да вдига шум понеже спи много спокойно и ще стане.
Джош не ми каза и дума. Когато отидох да го прегърна той не се отдръпна, но не ми и отвърна на прегръдката. Не ме поглеждаше. Гледаше навсякъде, но не и към мен.
Чувствам се глупаво. Наистина трябваше да говоря и с него. Щеше да ме разбере и нямаше да има проблем със заминаването. Както и да е вече е късно. Няма как да върна времето назад особено при факта че току що зърнах вуйчо си който ме чакаше на летището.

Отидох към него и щом ме забеляза се усмихна и прибра телефона си. Насилих се да се усмихна, но от страни със сигурност е изглеждало ужасно. Не ми е до усмивки. Не ми е до нищо честно да си кажа.

Доближих се до вуйчо си, но изведнъж нещо се залепи за мен. Или по точно някой. Това беше моят скъп братовчед, Алекс.

"Сладкишче, толкова много ми липсваше" така ме наричаше той. Алекс е на 24 години, висок, строен с уникално сини очи. Наистина е голям красавец.

"Да бе за това не се сещаш за мен" казах му д насмешка макар да бях сериозна. Не исках да го накарам да се чувства зле. Тоест да се чувства като мен... това че аз съм тъжна или там каквато съм не означава че и останалите трябва да бъдат. Братовчед ми от своя страна ме погледна и вирна едната си вежда.

"Извинявай, но съм много зает. По цял ден работя"

"Шегувах се" не съм!

"Но вуйчо ти е уредил всичко и през тази една седмица всички ще бъдем вкъщи" включи се най накрая вуйчо прегръщайки ме. "А сега нека да тръгваме. Момичетата нямат търпение да те видят" усмихна се и хвана дръжката на куфара ми и го задърпа с ние с Алекс тръгнахме след него.

***
"Здрасти како" поздравиха ме радостно 15 годишните ми братовчедки, Маги и Мелани прегръщайки ме силно. Близначките винаги са се радвали толкова много да ме видят. Алекс също, но нали знаете той е по голям и много не показва.