Огледален свят

42-Отново заедно

"Лили" проговори без да ме поглежда. "Това което каза на баща ми истина ми беше?"

"Какво имаш предвид?"

"След всички тези караници които имаме. Все още ли го чувстваш?"

"Да. Ами ти?"

"Аз също"

"Защо не ме поглеждаш?" Попитах и веднага свали погледа си върху очите ми а след това ме целуна нежно.

"Защо телефона ти беше в Оливър? Много добре знам кога лъжеш"

"В тайна връзка е и искаше са говори с приятелката си. Това е всичко!" Отговорих му и той кимна "ами... ние добре ли сме? Нали не си ми ядосан още?"

"Нали не ми се сърдиш още?"

"Наречи ме курва още веднъж и ще те пратя при Ема."

"Ще че пратиш при Ема?"

"Не. Само Мой си!"

"Токова хубаво звучи когато тези думи излизат от устата ти" усмихна ми се а аз погалих врата му " бебче, не исках да те нараня с това което каза просто бях ядосан. Не искам да те изгубя."

"Нормално все пак имаш красиво гадже" изкикотих се.

"Най красивото" придърпа тялото ми по-близо до неговото и се усмихна.

"Оливър също е красавец"

"Леон се казвам! Не ми харесва да говориш за други момчета"

"Добре" засмях се леко карайки и него да се усмихне.

"Между другото май се сближихте с Ема?"

"Така изглежда. Когато се скарахме с теб по случайност се засрещахме в мола и ме караше да й кажа какво си направил"

"Каза ли й?"

"Луд ли си? Аз не съм говорила с Фран за това пък на нея ли ще кажа?"

"Отново извинявай"

"Не мисли за това"

"Добре.." Усетих как маха едната си ръка и хвана моята завъртайки ме като забелязах че ме огледа.
"Ще спиш ли вкъщи днес?"

"У вас? Наистина ли?" Никога преди не съм спала е тях. Единствено той е идвал вкъщи и сега ми е малко странно че го казва. "Да не би да сте се сдобрили с вашите?"

"Не, просто вече не ме интересува дали ще кажат нещо"

"Нали нямат проблем че сме заедно?"

"Нищо такова не са казали. Дори и да имат  не ме интересува."

"Тази песен няма ли да свършва? Тези токове изобщо не са удобни" той се засмя леко и се върнахме при останалите които обсъждаха нещо.

"Може ли Лили да спи вкъщи?" Момчето до мен попита чичо ми

"Разбира се"

"Има ли проблем ако остана" попитах родителите му. Все пак ми е неудобно просто така да отида.

"Разбира се че не" усмихна ми се жената. Изглежда толкова мила. Как може да се държи гадно с децата си?

***
Няколко часа по късно вечерята приключи и отидохме в къщата на семейство Мартинез.

"Хайде да се качваме" предложи ми момчето щом влязохме.

"Добре" кимнах и се обърнах към родителите ми "лека нощ!"

"Лека нощ" отвърнаха ни и с Леон се качихме в стаята му.

"Трябва ми обяснение" казах.

"Дрехи също" отвори гардероба си и ми даде една тениска. Облякох я като свалих моите дрехи разбира се и седнах на леглото. "Кажи сега какво има" седна до мен.

"Винаги си казвал ме родителите ти не се грижат за вас и не ги интересува за вас, но ми е много странно че искаха да вечерят с семейството ми. Също така майка ти изглежда много мила жена"

"Знам че ти е странно, но това е семейството ми. Пред хората изглеждат прекрасни родители, но не са" отговори ми. Стана ми много тъжно за него. Увих ръцете си около него и се прегърнахме. "Бебче" проговори след няколко минути.

"Кажи"

"Ако някой ден някой ти каже нещо за мен искам първо да говорим и след това ако искаш можеш да ме зарежеш"

"Защо го казваш това?"

"Просто искам да то го кажа"

"Ако си направил нещо искам да ми го кажеш"

"Не съм. Много те обичам,Доусън!"

"И аз те обичам, Мартинез!"  Целунахме се.

"Знаеш ли какво искам точно сега?" Постави ръката си на бедрото ми повдигайки я на горе.

"Не! Ще ни чуят"

"Няма да викаш много"

"Възможно ли е с теб?"

"И след това изречение очакваш да не те бутна на леглото?" Засмях се на думите му. "Само малко"

"Много добре знам нашето малко"

"Много добре знам че и ти го искаш"

"Има нещо вярно"

"Значи..."

"Гледай да си бърз"