Огледален свят

44- Край

След като успях да успокоя Ема се върнахме заедно в хола където потърсих Леон, но го нямаше.

"Търсиш ли някого?" Попита ме тя.

"Не мога да видя Леон"

"Може да е до тоалетната"

"Може. Хайде да отидем при останалите" доближихме се до приятелите си и седнах до Матьо. "Да знаеш къде е Леон?"

"Видях го да се качва нагоре."

"Благодаря" станах от дивана и се запътих към стълбите когато изведнъж чух името си.

"Лили, всичко наред ли е? Защо стана така?" Това бяха Ели Фран и Ема.

"Леон е бил горе. Отивам са го потърся"

"Горе? Недей! Ела с нас" Ема хвана ръката ми и ме погледна. Погледа й беше някак... притеснен. Нещо се случва.

"Защо?"

"Не се качвай горе!"

"Ема приятелят ми е горе"

"Знам"

"Може ли да че пуснеш? Боли ме" казах и ме пусна. Погледнах я за последно и се качих ма горният етаж. Отворих вратата ма бамята, но нямаше никой. Огледах няколко стаи, но и там го нямаше докато не отворих стаята на Матьо и тогава просто ми идеше да припадна.

Леон беше вътре, целувайки някакво момиче. Ужасна гледка. Не мога да повярвам че ми изневерява.

Щом отворих вратата се отдръпнаха и Леон ме погледна.

"Лили" каза и тръгна към мен а аз излязох от стаята. "Спри. Мога да ри обясня. Моля те!" Хвана ръката ми и ме обърна. Вдигнах ръката си и му ударих един силен шамар.

"Как можа?"

"Нищо не съм направил. Ела да ти обясня"

"Няма нужда. Видях много добре"

"Лили"

"Ами ако не бях влязла? Щяхте ли да го направите? Или вече си го правил с други?"

"Не съм, Лили, аз те обичам"

Обичал ме. Така ли се показва на едно момиче колко я обичаш? Явно да! И разбрах колко ме е обичал. Обърнах му гръб и слязох на долният етаж и право излязох от къщата. Чак сега пуснах сълзите си. И аз не знам как се сдържах толкова време.

Трябва да се прибера някак. Прекалено е късно за да се прибера пеша сама. Извадих телефона си и точно тогава някой извика името ми.

"Лили, добре ли си?" доближи се до мен

"Какво искаш Макс?"

"Видях че излезе бързо от къщата и се притесних. Защо плачеш?"

"Нищо ми няма."

"Добре, тогава хайде да влезем на вътре"

"Не искам да ходя там"

"Значи има нещо. Хубаво искаш ли да те закарам у вас?"

***

"Сега ще ми кажеш ли какво се е случило?" Попита ме докато гледах пред прозореца на колата му.

"Скарах се с Леон"

"Спокойно, ще се сдобрите. Винаги се сдобрявате"

"Не и този път."

"Толкова ли е сериозно?"

"Мхм"

"Искаш ли да споделиш?" Погледнах го и в съшият момент той също се обърна към мен.

"Може ли са спреш с тези въпроси? Не ми е до това" казах му и отново се обърнах към прозореца.

Щом видях ме приближаваме къщата си отдъхнах. Никак не ми харесва компанията му. Много е... странен.

"Благодаря че ме докара"

"Няма са какво" слязох от клата и тръгнах да затварям вратата "хей Лили. Ще то звънна за да видя как си"

"Лека вечер" казах за последно и затворих вратата на колата му. С влизането в къщи разбрах че леля и чичо още са будни понеже лампата в кухнята светеше.

Тръгнах тихо към стълбището понеже точно сега не ми се говореше с никой. Единствено исках да се затворя в стаята си.

"Миличка?" Разбира се че с моя късмет не ми се получи. Обърнах се към леля която беше в кухнята.
"защо си сама?"

"Момчетата искаха да останат още малко"

"Ти сама ли се прибра?"

"Не, докараха ме. Аз ще си лягам понеже съм изморена"

"Добре. Лека нощ"

Качих се по стълбите на горният етаж и влязох в стаята си. Свалих черната рокля от тялото си и облякох пижамата си след която веднага легнах на мекото легло.

Искам да задоя и всичко да бъде както преди. Да се събудя, родителите ми да бъдат до мен и никога да не бях срещала Леон Мартинез.