Огледален свят

59- Това беше краят

"Лили!" Чуваше се яростният му глас още преди вратата на стаята ми да се отвори и да се срещна с него. Беше толкова ядосан.

"Какво става? Ти на врати не чукаш ли?"

"Ще се пръсна а ти ми говорил за врати и чукане" извика ми се.

"Какво ти става? Защо ми викаш"

"Целувахте се! Пред мен!"

"И какво? Да не си ни гледал"

"Наистина ли не мислиш? Това което ти казах изобщо ли не те трогна?"

"Какво си ми казал"

"Съобщението което ти изпратих и така и не поговорихме за него след това"

"Кое съобщение това което изтри понеже не си бил честен ли?"

"Не съм изтривал нищо. Бях на пълно честен. Прочете ли го изобщо?"

"Не"

"Защо, мамка му? Защо си такава? Какво целиш като тръгнеш с Макс? Да страдам ли?"

"Не целя нищо. Просто го обичам"

"Обичаш го? И кога успя да го заобичаш? Докато бяхме заедно или?"

"За твое сведение аз не съм като теб. Докато бяхме заедно очите ми бяха само и единствено върху теб!"

"Подяволите, Лили ти един път не иска да ме изслушаш."

"Няма и да го направя, Леон"

"И какво, цветле? Това ли беше?" Цветле?! От кога не ме беше наричал по този начин.

"Какво имаш предвид, Лъвчо?"

"Ние. Това ли беше краят?" Отвърна погледа си настрани.

"Краят беше на нова година!"

"Ясно" кимна и ме погледна за последно. В очите му ясно се четеше тъгата и болката която изпитва заради мен. Не ми е приятно.. мамка му Лили замълчи. Той ти изневери.

Леон излезе от стаята а аз се върнах на леглото си. Това беше краят. Затварям напълно книгата с Леонардо и отварям нова. Първата глава ще бъде с Макс а за следващите не се знае. Или ще се влюбя в него след време или накрая ще скъсаме. Не искам да бъда с някой който не обичам, но в момента се налага. За кратко само.

"Како?" Тихият глас на сестра ми се разнесе из стаята. Вдигнах глава за да я погледна и видях тъжният й поглед. "Защо викахте?" Дойде до мен. Чула ние. Подяволите. Вдигнах сестра си и в оставих на Леглото.