Огледален свят

39-Лиса

"Ако ти е писнало от луди хора нека сложим край" казах му Изнервено.

"Искаш да се разделим?" Попита след което изтропа силно по барплота и се развика "заради проклетата ти ревност!"

"Не, а заради това че не знаеш как да се държиш когато уж обичаш някой!"

"Какво се случва тук?" Появи се и брат ми който очевидно е чул виковете ни

"Ами извинявай, но не всички са имали шанса да видят онази прекрасна любов в лицата на родителите си!"

"А ти трябва да си като тях ли? И защо намесваш хората?"

"Щом мислиш че..." точно тогава го прекъснах понеже погледа ми попадна върху малкото момиченце зад него. Беше сложили ръка на мястото на сърцето си и дишаше трудно. Цялата беше пребледняла и припотила.

"Лиса!" Казах и се паникьосах. Какво се случва? Леон веднага погледна сестра си и я прегърна. Амели се изплаши и брат ми я гушна като я накара да не гледа натам.

"Миличка,спокойно. До теб съм!" Проговори й той с нежен глас. Седна на стола и я взе в скута си. Наведох се до тях.

"Принцесо, дишай с мен" казах й и ме погледна. Помогнах й с дишането. Звуча толкова спокойна, но цялата треперя.

"Всичко ще е наред. До теб сме!" Брат й продължаваше да й говори спокойно. Малката се беше изплашила както и всички около нея. "Джош изведи Амели от тук" обърна се към брат ми и той го послуша.
След около минута две успях да й помогна да стабилизира дишането си. "Как си Лиса?"

"Бате не се карайте" разплака се. Той ме погледна и видях че очите му се насълзиха.

"Няма миличка" целунах бузата й и избърсах сълзите й. След като се успокои отиде в хола заедно с Габо при брат ми и сестра ми. Застанах до мивката и измих лицето си със студена вода.

"Лили? Добре ли си?" Попита ме Леон и дойде до мен виждайки сълзите които бяха в очите ми.

"Какво беше това?"

"Паник атака. Спокойно всичко е наред"

"Често ли се случва?"

"Няколко пъти докато сме се карали с нашите."

"Беше толкова..." казах и с треперещите си ръце поставих два кичура от косите си зад ушите.