Огледален свят

15- Един ден преди "пазара"

"Мамка му остави ме да се изкажа!" каза той очевидно изнервен

"Извинявай"

"Така.. По рано каза че те мразя нали? " кимнах му в отговор
"Защо? "

"От къде да знам? Не мразя аз теб А ти мен"

"Не те мразя. Може да си дразнеща понякога, но чак да те мразя. "

"Защо се държиш гандо? "

"Имам си проблеми"

"И трябва да си го изкарваш на мен? "

"Не искам, но се случва"

"Защо точно аз? "

"Защото завиждам мамка му. "

"Моля? Сега се подиграваш с мен нали? "

"Не"

"И защо по точно ми завиждаш? Че съм израстнала в бедно семейство което едвам се е справяло.. с всичко? Че живея живот който не е моя но трябва да свикна някак? Че ти и тъпото ти гадже ми се подигравате? Или че родителите ми са мъртви? " попитах като бях на косъм от сълзите си.

"В това че семейството ти те обича" отговори ми той и в момента в който го погледнах в очите видях нещо. Нещо ново. Същото което има и в моите от както родителите ми ги няма. Тъга.

"Какво? "

"Мислех си че няма нещо което да не мога да си позволя. Но това което нямам не се купува с пари"

"Леон не говори така. Семейството ти те обича"

"Дори и така да е не го показват" каза и спря за момент "Лиса е болна" каза и го погледнах. Как така е болна? От какво? "Роди се с проблеми със сърцето. Постоянно получава паник атаки, пристъпи и всякакви други неща а родителиге ни не се интересуват. Лежа една седмица в болницата а те не отидоха и един път да я видят. Това според теб любов ли е? Честно"

"Не." отговорих

"Точно. Когато съм тук се чувствам като вкъщи. Леля ти и чичо ти се държат толкова добре с мен и сестра ми. Те са толкова Добри хора. Приеха ви като техни родни деца. Ако имате нужда от нещо винаги ще да го вас. До четиримата. Вечеряте всички заедно без Телефони, лаптопи или документи на масата. Цялото семейство сте толкова задружни и се обичате толкова много че човек може да ви завиди. Както в случая аз. Извинявай че се държа така. Не искам да го правя но се случва."