Огледален свят

23- Дискотеки , игри и още нещо..

Леон

Предишната вечер най накрая признах на Тони,но и на себе си за чувствата които изглежда съм имал към онова сладко създание Лили! След като Тони ми каза че трябва да й кажа понеже е възможно да отвърне на чувствата реших че ще го направя.

Не исках да сме в хотела за това сутринта казах на Тони след закуска за й каже че ще я чакам в парка. Ето ме тук сега! Чакам я!

"Здравей!" Чу се женски глас зад мен и веднага обърнах глава

"Естела? Какво правиш тук?"

"Разходих се и те видях. Защо си сам?"

"Чакам някого"

"С някой роднина ли ще се срещнеш?"

"Не. Ще ти кажа нещо,но обещай да си мълчиш"

"Добре обещавам"

"Харесвам Лили!"

"Лили? Доусън? Познатата Лили?"

"Да"

"Това се страхотно! Най накрая някой е спечелил сърцето ти"

"Отдавна ми е влязла в кожата,но винаги отричах пред останалите,но и пред себе си"

"И нея ли чакаш?"

"Да! А относно снощи.."

"Не го мисли. Тони е прав че това щеше да бъде само за една вечер"

"Наистина ли ме харесваш"

"Не. Съжалявам ако ти разбих сърцето"

"Не си. Има здрава лепенка"

"На име Лили!" След това се усмихнахме леко. "Оставям те. После да разказваш" стана от пейката и тръгна към хотела.

Облегнах се назад и видях че ми звънят от вкъщи. Веднага вдигнах понеже знаех че това е сестричката ми.

"Ало,как си мила?"

"От къде знаеш че съм аз?" Няма кой друг да ми звънне.

"Предположих. Кажи сега какво си правиш без мен"

"Нищо. Много е скучно"

"Скоро ще се прибера"

"Кога е надпреварата?"

"Утре" така си поговорих със сестра си докато чаках Лили да се появи.

Къде е още? Минаха се около 40 минути а нея никаква я няма. Дали Тони да не й е казал?
Реших че няма смисъл да я чакам още. Няма да дойде!