Огледален свят

17- Разкриването

"Фран,върви по бързо" казах на приятелката си докато я влачех по училищните коридори.

"Лили, какъв е този проблем който не може да почака? След малко мача ще започне!"

"Мисля че съм влюбена в Леон!" Казах изведнъж и двете замръзнахме гледайки се.

"Добре, това е сериозно" каза след като обмисли думите ми,хвана ръката ми и ме завлече към стълбището където седнахме. "Разказвай"

"Вчера се скарахме. Когато ме попита за какво мисля , мислех за него и за случилото се. Лиса ми зададе въпроса «защо бате те мрази»" Спрях за малко, вдигнах погледа си от пода и погледнах приятелката си. Тя кимна в знак да продължа и това направих "защо ми стана толкова гадно когато го каза? Да, знам че е така ,но.. Различно е когато го казва друг човек. А още по зле е че този човек е сестра му. За да го казва сигурно е чула нещо." Отново върнах погледа си към пода и се заиграх нервно с пръстите си. Най добрата ми приятелка погали гърба ми и затворих очи пускайки една сълза.

"Хей, не се разстройвай."

"Защо точно той? Защо той трябва да е първото момче към което ще изпитам нещо?"

"Защото сте различни."

"Много различни!"

"Но знаеш че противоположностите се привличат. Какво ще правиш? Ще му признаеш  ли?"

"В никакъв случай"

"Моля?"

"Той няма никакви чувства към мен. Дори и приятелски... Скоро ще забравя да тези чувства или там каквото е"

"Не е толкова лесно"

"Лесно или трудно това трябва да се случи"

"Ами ако дойде и ти каже«Хей, Лили,влюбен съм в теб»?"

"Това никога няма да се случи"

"Ти казваше че никога няма да се влюбиш в Леон, но какво стана?"

"Гадна си"

"Казвам истината. Сега искаш ли да отидем на мача?"

"Да ти кажа честно,не! Ти отивай"

"Без теб?"

"Аз ще съм тук."

"Няма да те оставя. Ще стоя е теб"

"Франческа.."

"Замълчи. Ти си най-добрата ми приятели и когато имаш нужда от мен ще бъда до теб! Също така трябва да те накарам да му признаеш" след думите си, момичето до мен се усмихна а аз извъртях очи и се изправихме.