Огледален свят

9-Разходката

Щом се обърнах видях едно момче от съседният клас чието име не помнех.
Спрях и с Франческа се спогледахме. Той се доближи до нас и ме погледна

"Видях какво се случи" каза той.

"Също и цялата гимназия"

"Да. Вярно. Все пак исках да ти кажа да не им обръщаш внимание. Не си парцалана. Прекрасна си" след думите си се усмихна леко и тръгна на някъде.

"Крис те харесва" каза Приятелката ми.

"Кой е Крис? "

"Този който току-що те сваляше. Глупачка" каза и се засмяхме. Отидохме до бара където беше брат ми и ни даде две кафета.

***

След случката не съм говорила с разглезените хлапета. Прибрахме се с брат ми а Габо имаше тренировка за утрешният мач.

С Фран се разбрахме да се срещнем пред гимназията а от там не знам къде ще ходим.

След като обядвахме се изкъпах и облякох Бяла тениска и сини накъсани дънки. Отгоре сложих кожено яке и белите си маратонки. Не помня да съм се обличала някога толкова хубаво, но ми харесва. (Горе е)

Казах на леля която беше в хола че излизам и това направих.
Няколко минути по късно бях пред гимназията където ме чакаше приятелката ми с още едно момиче.

"Здравейте" поздравих ги и с Фран се прегърнахме. "Аз съм Лили"

"Ели, приятно ми е" усмихна ми се мило. Беше с Ягодово руса коса, зелени очи и лунички по красивото си лице. Беше много красива. "Къде отиваме? "

"Ще изчакаме останалите и отиваме на обичайното място"

"А къде е това? "

"Ще разбереш скоро"

Докато чакаме останалите хора да дойдат с Ели се опознахме. Много е мила. Нищо общо с Ема. Всъщност никой освен Леон не прилича на Ема.

Като казах Леон, ето го и него. Какво прави тук? И той ли ше бъде с нас? Идва към нас заедно с Матю.

"И този ли ще бъде с нас? " попитах

"Извинявай. Обеща че няма да се държи така"

"Да видим"

Дойдоха до нас и Матю се усмихна.

"Здравейте дами"

"Здравей" поздравих го отвръщайки на усмивката му. Запътихме се на някъде без Леон да казва нищо.

Отидохме на един скейт парк което ме очуди много понеже никой нямаше скейт в себе си.
Все пак не казах нищо и отидохме към една от многото циментови рампи и седнахме там. Хубаво беше че няма никой.

"Тук ли се събирате? " попитах ги

"Понякога. Когато знаем че няма да има никой иначе ходим и на други места" обясни ми Матю и кимнах

"Защо цвете не го ли очакваше от разглезените хлапаци? " попита иронично Леон

"На теб кой ти говори лъвчо? Зашо изобщо си тук като не ме понасяш? "

"Ти си с моята компания така че ако не ти харесва прав ти път. Глупачка"

"Идиот"

"Харесвате ли се?" попита ни Али и я погледнах

"Ил не и него"

"Бих ебал Матю но не и нея"

"Давай де" казах му предизвикателно

"Затвори си устата"

"Върви си при курвата"

"Мамка му замълчи" скръцна с зъби

"Не ме е страх от теб"

"Но трябва"

"Не мисля. Може да показваш пред другите колко си лош или страшен, но виждам нещо добро в теб"

"Я млъквай. Много започна да разбираш нещо"

"Може ли да те попитам нещо? "

"Продължаваш да говориш"

"Кой нормален човек може да говори така както ти и Ема на момиче като мен? Знам какво е да нямам нищо и се Радвам дори на май малкото. Или още по зле, да ме наричате сирак и да ми натяквате че родителите ми ги няма и няма да се върнат? " казах и след последното се разплаках.

"Я стига си се филмирала"

"Подяволите, Леон,няма ли да замълчиш? На теб ти е лесно. Имаш си всичко а аз нищо.
Да не беше идвал онзи понеделник. Да не ме бяха приемали в гимназията. Сега щях да си живея в малката къщипка с мама и татко и да не те познавам"

"Колко хубави мечти имаш. Май са ни еднакви аз също не искам да те познавам"

"Леон стига вече. Виж че й е тежко" каза му Франческа "ти не беше такъв? Онази Ема ти е изпила мозъка"

"Не е виновна за всичко Ема. Все тая отивам при нея"

"Да върви, правете секс и готово всичко свършва" каза Фран преди Леон да тръгне

Леон

Звъннах на Ема която ми каза че е в тях. Направо й казах че отивам и така направих. Разбирате че имам нужда от нея. Тази малката много ме дразни. Дори и нищо да не прави само с присъствието си ме дразни. Наистина не се търпи това момиче.

След като с Ема си свършихме работата тя легна на гърдите ми и ме прегърна. Аз обаче не успях да се успокоя. Не знам защо, но това момиче така ме изнервя, дори Ема не можа да ми помогне.