Днес е денят в който ще се видя с Леон. Също и с приятелките си което някак оправя ситуацията. Облякох униформата си и скрих съненото чудовище с малко грим. Правата ми кестенява кода оставих да се спуска свободно по раменете ми и слязох на долният етаж където както винаги всички бяха на масата и закусваха.
"Добро утро" поздравих и седнах до братовчед си.
"Боже колко е хубаво да си тук" целуна бузата ми а аз се изкикотих.
"Май съм ти липсвала?"
"Много! А сега закусвай че ще закъснеем" не изчаках втора покана а направо си взех палачинка. Бях много гладна.
След като закусихме се качих много набързо до стаята за да си взема чантата а разбира се сестра ми нямаше как да не ме подсети да взема подаръка за Лиса. Слязох на долният етаж извиках чао на леля и чичо и излязох на двора където ме чакаха момчетата и Амели в колата на Габо. След като оставихме Амели ние също отидохме в училището където в коридора с брат ми се разделихме понеже той трябваше да отиде в кафенето.
"Готова ли си?" Попита ме изведнъж Габо.
"За какво?"
"Да го срещнеш"
"Кого?"
"Не се прави да тъпа. Много добре знаеш за кого говоря"
"Леон? Че защо пък да не съм готова." Братовчед ми ме погледна с повдигната вежда. "Не ме гледай така."
"Ами ако.." преди да довърши бях спасена от писъка на Ели и Франческа които се затичаха към мен и ме прегърнаха едновременно.
"Липсваше ни" извикаха отново.
"И Вие много ми липсвахте" изкикотихме се и се отдръпнахме. "Как сте?" Трите се подмишихме и се запътихме съм класната стая захващайки някаква тема за разговор. Разбира се поще с влизането видях Леонардо който беше седнал на мястото си до Матьо.
"Лили?" Изрече веднага щом ме видя и се изправи. Това беше момента в който се парализирах. Не мога да помръдна. Сърцето ми заби силно. Имам чувството че скоро ще се задуша. Казах ли че единствено седя и го гледам право е очите?
"Нали нямаше от какво да се притесняваш?" Прошепна братовчед ми като не изключих да забележа смитаната му усмивка. Подмина и си отиде на мястото. Разтърсих глава и се обърнах към момичетата които ми се усмихнаха леко и кимнаха в знак че ще се справя. Някак си.
Тръгнах към чина си, но за малко да се хлъзна в нещо високо с прекрасно лице. Подяволите нужно ли беше да идва?
VOUS LISEZ
Огледален свят
Roman d'amourЖивотът винаги е бил срещу Лили Доусън. Винаги са били в бедно семейство което не е се е справяло лесно с парите. Обаче никога не са се предавали. Никога не е имала истински приятели понеже не я бива в сприятеляването. Когато някой е мил с нея заекв...
