Огледален свят

27- Обратно вкъщи

След закуската всички се качихме в стаите и си взехме багажите. Отново се събрахме във фоайето и щом рейсчето дойде се качихме.
Закара ни на центъра и учителите ни събраха за да ни кажат нещо.

"Искам да се пазите"

"Госпожо не сме малки деца"

"Знам, Габо, но аз трябва да кажа. В 15:30 среща отново тук" каза ни и си освободи да правим каквото си искаме.

"Къде отиваме?" Попитах

"На кафе? След това ще ви оставим да си напазарувате каквото искате" отговори ми братовчед ми и тръгнахме към най близкият Starbucks който намерихме в интернет.

"Ще спреш ли да се цупиш?" Попита ме Леон тихо така че да го чуя само аз.

"Не се цупя."

"Лили, стига! Не сме деца за да се сърдим за глупости."

"Помислих си че си ядосан за това снощи"

"Не съм! Извинявай за това. Обещавам ти че няма да те притискам"
Каза и на лицето му се появи една малка и сладка усмивка след това целуна бузата ми и хвана ръката ми преплитайки пръстите ни.

"Влюбените, айде спрете с тея лиготии"

"Млъквай Матьо" извика Леон и му показа среден пръст а той се засмя.

"Хора изгубихме се. Къде е този Starbucks?." Обади се Ели. Обърнахме се към тях и се засмяхме. Дойдоха до нас и всички се събрахме върху телефона на Ели.

Накрая намерихме къде се намира и седнахме на една голяма маса като преди това си взехме кафета.

"Много е тъпо" наруших изведнъж тишината "по цял ден сме заедно и сега няма какво да си кажем"

"Така е"

"Всъщност имаме,но не е за пред всички" обади се братовчед ми и останалите момчета се съгласиха с него.

"Браво бе!" Направиха се на обидени момичетата а онези глупави същества наближаваха към спукване от смях. Аз просто седях до тях и ги гледах без да реагирам.

"Защо си толкова намръщена?"  Зададе въпроса си Матьо след няколко секунди.

"Изморена съм"

"Еее брат кво си я правил цяла нощ?"

"Нищо не съм я правил. Хора, само за това ли мислите?"