Огледален свят

6-Нов живот

"Катастрофирали са"

"Моля?? Добре ли са?? " попитах и той започна да клати отрицателно с глава пускайки сълзите си.

"Няма ги. Била е тежка катастрофа в която остават на място"

***
Чудите се какво е да погребете най близките си? Не ви пожелавам да разберете.

След като батко ни съобщи че родителите ни са починали веднага отидохме до болницата където вкараха батко за да бъдат сигурни че това са нашите родители. Ами вярно беше. Точно те бяха.

На следващият ден беше погребението. Очите вече ме болят от плача. Амели е малка, но разбира много. Знае че нашите няма да се върнат и тя също много плаче. Не знам как да успокоя себе си пък камоли нея.

След погребението отидохме вкъщи където бяха леля със семейството си и вуйчо с неговото.

"Амели. Хайде миличка отиди да поспиш" казах на сестра си която се беше сгушила в Габо.

"Не. Искам мама и тате"

"Мама и тате ги няма принцесо, но те ни гледат от високо. А не биха искали да не спиш нали така? Личи си че си много изморена. Хайде отиди да спиш" включи се батко и малката го послуша. Обаче не искаше да си легне в стаите а легна на диванчето е хола.

"Трябва да се разберем нещо" започна вуйчо ми. "Тези деца трябва да отидат при някой. Не може да живеят сами"

"Така е. Бих се грижела за тях. Нали нямаш проблем? " включи се леля ми.

"Виж ние не можем да ги вземем и тримата . Имаме си три ние за още толкова няма да можем да се справим. Вие имате само едно и сте и по заможни" каза жената на вуйчо. Какъв е проблема на тази жена.

"Няма да разделим децата"

"Аз ще се грижа за сестрите си. Пълнолетен съм"

"Това няма как да се случи момчето ми" включи се мъжа на леля. Чичо. Винаги така съм го наричала. "Ще дойдете у нас. Не приемам отрицателен отговор"

"Не искаме да ви притесняваме"

"Няма такова нещо, батко. Даже ще ми е много хубаво с вас тъкмо няма да съм сам" каза Изведнъж Габо опитвайки се да ни убеди.

"Прави са. Аз съм ви леля, мислите ли че ще ви оставя на пътя? "

"Няма да сме на пътя, лельо. Просто ще сме сами"