Огледален свят

43-Нова година

"Леон стига си дразнил Лили и я остави да ми помогне със салатата" развика му се Франческа понеже докато режех продуктите Леон беше зад мен и ми пречеше.

"Боже, Фран, не спря да мрънкаш" отвърна й

"Изчезвай! Отиди да помогнеш на момчетата" нареди му тя и той отиде към хола. С Ели се спогледахме и се засмяхме. "Какво?"

"Защо си толкова напрегната?"

"Не съм напрегната" опита се да успокои гласа си, но не й се получи много.

"Фран, всичко наред ли е?"

"Да"

"Сигурна ли си? Да не сте се скарали с Матьо?"

"Не сме. Спокойно" Нещо се беше случило и си личеше. Ако не я познавах толкова добре нямаше да бъда толкова сигурна, но знам кога е тъжна. Все пак с Ели просто се спогледахме и не казахме нищо.

***

Приключихме с подготовката на вечерята и вече всички се бяхме събрали в трапезарията където вечеряхме а след това започва купона.

"Момичета, взимам ви всеки ден да ми готвите" проговори Матьо карайки ни да се изкикотим. След като се навечеряхме отидохме в хола където момчетата пуснаха музика и купона започна от 21:00.

"Хайде да играем на бутилка" предложи едно момче от хокейния отбор.

"Аз съм пас!" Отвърнаха му Матьо и Леон почти едновременно. Толкова е хубаво че са толкова лоялни към нас.

В крайна сметка решихме че ще играем на обичайното. Истина или предизвикателство. Само на тази игра ли играят тези хора? Макс взе бутилката и завъртя.

"Ема, истина или предизвикателство?"

"Предизвикателство" отговори тя

"Добре.... Целувай се с Леон. Ама от целувките които имахте в класната стая преди няколко месеца" какво? Това негово изречение много ме ядоса и разтрои едновременно. Този тъп ли е? Как смее да прави такива неща докато аз съм тук и ги слушам а също и ще видя.

"Няма да стане" отговори Леон вместо нея и уви ръката си около кръста ми.

"Това е просто игра!"

"Няма да го направя той си има приятелка. Няма да бъде честно спрямо нея" включи се и Ема. Не мога да повярвам че се държи мило с мен. Винаги когато сме се срещали се усмихва и се заговаряме.