Огледален свят

24- Денят

Лили

Значи... След снощната игра съм почти сигурна че Леон изпитва нещо към мен или просто искаше да се направи на интересен.

Днес е турнира. Трябва да бъдем в училището в 12 а сега е 10. Имаме достатъчно време. Щом с Франческа се оправихме слязохме в ресторанта където видяхме останалите си приятели също и учителите. Взехме си нещо за закуска и седнахме до останалите поздравявайки ги.

Мисля че е очевидно ме и днес не спрях да гледам към Леон само дето днес от време ма време си засичахме погледите. Това е ново. Хубаво чувство макар да умиран от срам.

"Добро утро деца" поздрави ни господина по физика който дойде заедно с госпожата по математиката "как си прекарахте снощи?"

"Много добре" отговори му Леон

"А готови ли сте за днес?"

"Разбира се" отговорих

"Радвам се. С другите учители се разбрахме днес след като приключим да ви оставим да се разходите на спокойствие. А утре вечер е полета ни така че имате и утре цял ден за разходка и пазар. Сега закусете за да имате сили" каза ни госпожата по математика и ни оставиха. След като закусихме се качихме в стаите си.

"Какво беше това с Леон?"

"Кое?"

"Погледите!"

"Не знам, но ми хареса! А между другото скоро Матьо ще те признае"

"Леон вече ти призна!"

"Не е"

"Но знаеш че са ви взаимни чувствата"

"Не съм сигурна" тогава се почука на вратата. Фран отвори и след малко се върна с Леон. "Леон?"

"Може ли за малко?"

"Да!" Казах и излязохме от стаята а след това и от хотела. Седнахме на една пейка в близкият парк. Този в който го видях с Естела. Седяхме си най спокойно и мълчехме. "Защо мълчим"

"Не знам. Тони ти беше казал да дойдеш тук. Защо не дойде?"

"Истината ли искаш?"

"Да"

"Дойдох,но беше с Естела и не исках да ви прекъсвам"

"Да, но тогава чаках теб. Трябваше да дойдеш"

"Вече ще знам." След това отново настъпи тишина "Леон? Снощи братовчед ми те пита дали имаш чувства към мен... В крайна сметка?"