5-Сприятеляването

172 9 0
                                    

"Лили не обръщай внимание на Ема. Тя си е такава"  каза Габо докато отивахме към кафенето

"Каква? Разглезена кифла ли? "

"Точно такава" отговори Франческа с която си станахме доста близки. "Не знам какво толкова й харесват момчетата"

"Секси е. И е добра в леглото" отговори просто братовчед ми и го погледнахме. Не казахме нищо понеже вече бяхме влезли в кафенето. Ето го и брат ми.
Някаква ученичка го сваля а той й се усмихва чаровно. Още от първият ден ли?

"Хей хора. Как беше първият час? " попита щом се доближихме.

"Добре. Нищо интересно" отговорих

"Кажете ми сега сериозно. Как сте? Справяте ли се? " попита ни Габо "ако ви трябват пари никога нашите няма да откажат"

"Не, Габо спокойно. Няма проблем справяме се някак"  отговори му батко ми.

"Ако има нещо ще звъннете нали? " попита и Джош му кимна "оставям ви понеже имам тренировка. До после. "

Габо е наш първи братовчед. Майка му и татко са брат и сестра. Леля ми се омъжи за мъж който има голям бизнес. Предлагаше на татко работа, но той никога не е искал.

"Искаш ли довечера да излезем?" попита ме Франческа докато върнахме към класната стая "може да се разходим някъде"

"Може."

"Дай си номера"

"Ами. Аз нямам телефон. Може да ти звънна от на батко"

"Добре ще ти дам номера си на едно листче. Звънни ми когато можеш" каза тя. Ама чакай малко. Имам приятелка? Някой иска да излезе с мен само за разходка? Това е хубаво. Нали?

Влязохме в стаята и седнахме на чина си. Франческа извади едно листче и записа номера си. А аз погледнах момчето което току що влезе. Беше същият който дойде с Ема по рано днес.

"Здрасти Леон" поздави го Франческа а той отговори на поздрава й кимайки с глава. Мисля че разбрахте.
"Лили ето номера ми. Звънни когато искаш" даде ми листчето с телефонният си номер и го прибрах в несесера си.

***

След като взехме Амели от детска градина и се прибрахме направих нещо за обяд като чакахме родителите ни да се приберат. Е да обаче все още ги няма.

"Батко звънни им" казах и Джош взе телефона си набирайки баща ни.

"Татко къде сте? " попита и след това леката усмивка която имаше на лицето му падна "добър ден. Да аз съм му син. Как така? Благодаря ви" каза и затвори.

"Батко какво има? "

"Нашите. Катастрофирали са" 

Огледален святOù les histoires vivent. Découvrez maintenant