Огледален свят

21- Испания

Няколко дни по късно

Дойде и денят в който ще пътуваме за Испания. Всички се бяхме събрали рано сутринта в гимназията а след това отидохме към летището. Бях се облякла в черен клин и светло син суичър.

В самолета бях до Естела. Искаше ми се да бъда до Фран или Ели понеже със тях съм си по близка а и Естела започва да ме дразни малко. Постоянно се сваля с Леон.
Както и да е.. Сложих слушалките си и си пуснах музика. Друго нямаше какво да правя.

***
Подявалите кое е това хлапе което ми рита седалката? Обърнах се назад и видях наѝ голямото дете на този самолет

"Няма ли да спреш?"

"Извинявай" извини ми се? И спря? Еха.

Обърнах се напред и затворих очи. Имаме още около час полет така че мога да поспя поне малко.

***

Добрата новина е че с Франческа ще сме в една стая. Ако намерим къде е стаята де.

"В коя стаята сте?" Попита ме братовчед ми

"315"

"Якоооо!" Извика Тони и го погледнахме въпросително "всички сме на един етаж освен учителите. Ще си правим каквото поискаме" обясни ни той "хайде идвайте" всички тръгнахме към асансьора докато госпожата по математика не ни спря.

"Деца,починете си а по късно ще отидем фо училището където ще се състои състезанието в Неделя. След това отиваме на вечеря и да се позабавлявате малко на жива музика. И моля ви не вдигайте шум. Не сме сами в хотела"

"Добре, госпожо" каза Леон и влязохме в асансьора. Добре че е голям "ще видим колко ще сме тихи" засмя се той и намигна на Естела. Какво? Те двамата... имат планове?

Вратите се отвориха и излязох първа търсейки стаята ни. Ето я! Изчаках Фран понеже картата за влизане е в нея. Дойде до мен и отвори. Еха! Доста е хубава! Има едно голямо легло, тоалетка и още едно голямо огледало. Какво друго ни трябва? Оставихме куфарите си и легнахме.

"Изморена съм макар да не съм правила нищо" съобщи ми тя и се засмяхме. На вратата се почука и двете с приятелката ми измрънкахме. Станах и отворих.

"Ние сме в 316,Леон и Тони в 317 а момичетата в 318" каза Матьо щом отворих.

"Ще звъннеш ли на мама? Нямам батерия" попита братовчед ми и кимнах "оставяме ви да си починете" затворих вратата и се върнах при приятелката си. Взех телефона си и набрах номера на леля ми