Минаха се няколко седмици от както разбрах чувствата си които ме изнервят с всяка изминала минута. Все още не мога да разбера защо точно в него? Всеки път когато го погледна всичко в мен се съживява. Когато видя усмивката му на моето лице също се изписва такава. Все още не мога да говоря с него за каквато и да е била тема. Не мога просто. Винаги се караме.
Като говоря за Леон...
"Трябва ми помощта ти!"
"На мен ли говориш!"
"Не, Лили на стената"
"Окей"
"Лили!"
"Какво искаш Леон?"
"Не съм готов за надпреварата"
"Как така?"
"Ами така! Поради тренировките и проблемите вкъщи останах много назад"
"Проблеми? Всичко наред ли е?"
"Това сега не е важно. Ще ми помогнеш ли?"
"Защо точно аз?"
"Боже ще спреш ли с тези въпроси? Ти си най-добрата"
"А какво ще спечеля?"
"Златната купа след състезанието. След часовете да отидем вкъщи?"
"Хубаво" казах приключвайки разговора ни.
Математическата надпревара е след седмица. В Петък ще пътуваме за Испания а в неделя е надпреварата. Как ще се справим за пет дена не знам. Ех Леон пак ще трябва да прекарваме време заедно. Да се радвам или?
***
"Нещо за пиене или хапване?" Попита ме щом влязохме в къщата му.
"Не. Къде ще учим?"
"В хола става ли?" Кимнах и се запътихме към хола му. Седнахме на дивана и извадихме учебниците си.
Тъкмо започнахме когато видях малката Лиса. Усмихнах й се а тя се затича и ме прегърна.
"Хей красавице! Ти не си ли на училище?"
"Не. Болна съм" каза тя с хремавото си гласче
"Боли я гърлото и имаше малко температура. Сега как си принцесо?"
"Добре съм. Искам сок за това слязох. Вие какво правите"
"Учим. Хайде отивай да си почиваш а после ще дойда да те видя" каза й момчето до мен а малката излезе от хола и отиде в кухнята. Ние продължихме с ученето.
ESTÁS LEYENDO
Огледален свят
RomanceЖивотът винаги е бил срещу Лили Доусън. Винаги са били в бедно семейство което не е се е справяло лесно с парите. Обаче никога не са се предавали. Никога не е имала истински приятели понеже не я бива в сприятеляването. Когато някой е мил с нея заекв...
