Огледален свят

40-Парк

Леон

"Разбрах че сте се сдобрили" проговори Макс след като останахме дами в хола на Матьо където щяхме да се събрем целият отбор. "Радвай се на последните си дни от годината, понеже ще бъдат и последните с нея!"

"Какво говориш? Кога ще ме оставиш на спокойствие. Виж ме съм с вас а не с нея!"

"На върви Януари ще разбере всичко. Ясно?"

"Не, не е ясно. Няма да се разделя с Лили!"

"Леон защо не си пуснал мача все още?" Попита ме Матьо който дойде заедно с Габо и чипсове в ръцете. Седнаха до нас и пуснахме мача а малко след това се появиха и останалите.

Този идиот дали няма да реши да направи нещо за да ме раздели с Лили? Със сигурност ще го направи. Няма да позволя да се скараме отново заради глупостите на Макс и Ема.

***

"Брат ще ме закараш ли вкъщи." Помоли ме Габо след като съобщих че ще се прибирам. Двамата с него излязохме от къщата на приятеля си и се качихме в колата ми. Запалих двигателя и тръгнах по пътя. "Разказвай! Какво се случи с Макс"

"Какво?"

"Нещо е направил"

"Толкова много ли ми личи?"

"Да. Говори!"

"Говори глупости"

"На които се връзваш. Ще кажеш ли на най добрият си приятел"

"Това са щели да бъдат последните ми дни с Лили. Не знам какво означава това"

"Ще хи позволиш ли?"

"Не"

"Ами тогава?"

"Ако й каже някакви глупости и тя му повярва?"

"Лили ти има доверие. Знам ме се карате често, но знае ме не би я наранил"

"Както и да е" казах за последно и настъпи тишина. След няколко минути Габо паркира пред дома ми и след като се сбогувахме слязох от колата и се запътих към входната врата. Отключих и видях сестра си да обикаля в хола "Лиса? Какво има?"

"Нищо"

"Как така нищо? Защо обикаляш така?"

"Не знам" сви рамене и седна на дивана поглеждайки ме.

"Я кажи на батко защо си тъжна"

"Цял ден бях сама. Теб те нямаше, мама и татко също. Всички имат работа."