Огледален свят

64-Рожден ден

Леон

След като се прибрах от къщата на семейство Смит бях толкова ядосан че за да не си го изкарам на Лиса веднага се качих в стаята си и все още де чудя как така не съм я изпотрошил.
Щом госпожицата така иска нека така да бъде. Тя ще спи с онзи а аз с която пожелая и няма да ми пука за нея. Това вече наистина беше краят.

"Какво искаш, Кевин?" Попитах поставяйки сънено телефона до ухото си.

"Да ти кажа честито пълнолетие братлето ми"

Изобщо не ми е до празнуване. Ядосан съм от предната вечер плюс това сестричката ми не е никак добре известно време. За това реших ме няма да празнувам а ще бъде един съвсем нормален ден.

"Благодаря човече"

"А сега ставай и се оправяй защото след трийсет минути ще бъда у вас"

"Защо?"

"Ще те черпя кафе. Трябва да поговорим"

"За какво?"

"Ставай!" Нареди ми и затвори телефона. Станах от леглото и се оправих набързо а след това слязох на долният етаж където от кухнята се чуваха гласове. Обърнах главата си към големият часовник на стената и видях че минаваше 10 часа. Нашите защо са вкъщи?

"Батееееееее" извика малкото ми дяволче и се затича към мен.

"Внимавай" казах й и клекнах за да бъда на нейната височина. Тя уви малките си ръчички около врата ми и се прегърнахме.

"Честит рожден ден"

"Благодаря съкровище мое" целунах бузката й а тя ми се усмихна сладко.

"Честит рожден ден момчето ми" майка ми и баща ми също ме поздравиха. Все още не мога да свикна напълно с тази внезапна промяна, но ми харесва. "Ще се събирате ли довечера?"

"Не, мамо. Не ми е до празнуване"

"Защо?" Попита ме татко точно когато се звънна на звънеца.

"Принцесо ще отвориш ли? Батко Кевин е" казах й и та изтича натам "не искам да празнувам заради състоянието на Лиса"

"Тя ще се оправи"

"Да, но ако нещо й стане докато аз се забавлявам. Никога няма да си го простя."

"Сине, спокойно. Нищо няма да се случи с нея."

"А къде е батко ти?" Чу се гласа на приятелят ми а след това гласчето на сестра ми казвайки "в кухнята". След няколко секунди Кевин се появи със сестра ми на ръце докато през това време нещо си шушукаха. Сестра ми се смееше и забелязах че нещо крие. "Разбрахме че си имаме рожденник." Извика приятелят ми и се доближиха си до мен а сестра ми ми сложи една картонена пари шапка. Сериозно? Глупак. Малката се смееше толкова силно че нямаше как да не ме накара и мен да се усмихна. Взех в в скута ди и целунах бузата й.