Огледален свят

52-Отново вкъщи.

Последните няколко дни минаха страхотно. С братовчедите си бяхме по цял ден заедно обикаляйки града, но за жалост дойде и краят. Дойде денят в който ще се върна в Канада при брат си и сестра си. При леля, чичо и братовчед си. При приятелките си. При Леон. Имах нужда да го видя и прегърна, но нямаше да го направя понеже ината ми е по силен от чувствата.

"Кака е туккк" чу де гласа на сестра ми преди да успея да поздравя леля която ми отвори вратата докато чичо взимаше куфара от багажника. Усмихнах де щом видях малкото човече да тича по стълбите. Наведох се и само след няколко секунди беше в прегръдките ли. "Липсваше ми"

"И ти на мен. Нямаш си и на представа колко много ми липсваше" целунах бузката ти и я пуснах. Вече успях да прегърна и леля, но момчетата все още ги нямаше.

"Момчетата са в стаята на Габо." Каза леля прочела мислите ми. Кимнах й и тръгнах по стълбите. Щом пристигнах пред вратата на братовчед си чух смехове. Не бяха само на Габо и Джош. Сме дъгова и гладове които също не бяха само техните. Дали Леон е тук? Надали, Лиса я нямаше. Ами ако не я е взел с него? Какво ще правя ако е тук? Подяволите стегни се! Не можа да се крия от него. Ако не сега то ще се видим утре в училище. Разтърсих главата си изкарвайки ме от многото мисли и почуках на вратата. Веднага щом получих разрешение да вляза натисках бравата и пред мен се показаха момчетата.

"Кога пристигна?" Джош се изправи и ме прегърна а след него и всички останали, но Леон го нямаше.

"Аз.. току що. Вие какво правите?" Погледнах отново всички, но погледа ми се спря върху Кевин който проговори.

"Няма го" знаех за кого говори. Всички знаем за кого говори. Поех си дълбоко въздух и седнах на леглото до тях.

"Как е?" Попитах надявайки се да разберат за кого говоря. Не мисля ме са тъпи за да не разберат.

"Беше много ядосан. Повече притеснен"  отговори ми Габо. Изправих се и тръгнах към вратата. Ако остана тук щяхме да продължим темета "Леон" а аз не исках. Не трябваше да питам за него. Сега ще му кажат че ме е интересувало как е и ще си помисли че може да му простя. А всъщност бих ли му простила? Със сигурност не на този етап. Да, обичам го и да, липсва ми, но ще свикна. Както съм живяла преди да го срещна така ще живея и сега.

Влязох в стаята си и веднага щом седнах на леглото вратата отново се отвори а от нея се подаде Амели.

"Хей, Ела тук" извиках я и тя дотича до мен и първо се ками на леглото прегръщайки ме. "Нося ти подаръчета" изправих се и отидох до куфара който чичо беше качил. Извадих една чантичка и се върнах до сестра си. "Заповядай" подадох й я и тя радостно погледна в нея.

"Кукли. Много са красиви"

"Едната е за теб а другата за Лиса. Също има и снаксове като също има и за Лиса"

"Благодаря. А кога ще дадем тези неща на Лиса?"

Когато кака ти успее да се изправи срещу батко й!

"Не знам."

"Може ли утре да ги дадеш на Батко Леон?"

"Не искаш ли ти да й ги дадеш"

"Ама нали да подарък от теб"

"Така е, но са за Лиса а не за батко й"

"Моля те дай ги утре на бате Леон. С батко де разбраха той да ни вземе от детска градина и да си играем у тях"

"Добре" примирих се. Как да й обясня защо се дърпам? Няма как да разбере. Дано никога не разбира какво означава да ти изневерят. Не бих преживяла да гледам сестричката си по същият начин в който съм аз.

Христос воскресе и честит празник на именниците. Бъдете здрави щастливи и запълнени с късмет.❤️