Огледален свят

20-Поредните глупави караници

Леон

"Знаех си!" Извика приятелят ми събирайки всички погледи върху нас.

"Млъквай бе! Вие какво гледате?"

"Харесваш я!"

"Математиката!"

"Братле,не можеш да ме излъжеш"

"Не се опитвам да те излъжа" опитвам се да излъжа себе си.. Дали..? Не! Не знам! Сладка е! Доста!

Лили

Училището свърши скучно. Учене,изпити, виковете на момчетата, дразнещи учители. Щом би и последният звънец бързо прибрах нещата си в раницата и тъкмо щях да стана когато видях Леон който ме подмина.

"В крайна сметка трябва ли ти помощта ми или?" Попитах го и той се спря. Обърна се към мен и ми направи знак да вървя след него. Това и направих. Той вървеше пред мен с триметровата си крачка а аз се опитвах да го догоня. "Леон, изчакай малко де. Какво си се разбързал толкова?"

"Искам да започнем колкото се може по рано" каза ми забавяйки крачката си

"Ясно. За да не се прибере баща ти и да започне да ти се подиграва"

"Какво?" Спря изведнъж и щях да се блъсна в гърба му. "Какво искаш да кажеш с това?"

"Нали според него съм.. твое гадже"

"Но това не е вярно"

"Изглежда се ядоса много"

"Понеже не е вярно"

"Добре" казах и погледнах встрани

"Ако съм те обидил с нещо, извинявай"

"А не не спокойно. Няма за какво да се извиняваш" не плачи Лили! Стегни се! "Всъщност трябва да взема сестра си"

"Ще я вземем заедно. Тъкмо ще се види с Лиса. Тя е по добре днес"

"Ами не знам. Трябва да си почива все пак беше болна"

"Лили,нали искаш да спечелим това смотано състезание или там каквото е" повиши ми тон

"Хайде" казах и тръгнах. Продължавам да се питам защо точно той? Защо не се отказвам? Очевидно е че няма никакви чувства към мен. Точно сега ме използва за ученето. Състезанието ще мине и хоп отново с ужасното държание към тъпата Лили.

Стигнахме до колата му и той я отключи. Качихме се и потегли.

"Наистина ли трябва да вземеш Амели?"

"Не" признах си докато гледах през прозореца.

***

"Като ги знаеш аз за какво съм тук?"

"Ако нещо не разбера да ми го обясниш"

"Ами вече повече от час само решаваш задачи и нищо друго не правя. Започваш да ме дразниш вече!"

"Ами отивай си тогава"

"Точно това ще направя" казах и събрах нещата си в раницата. Станах и тръгнах към вратата. Отворих я обаче видях че вали. Как не забелязахме "може ли да ме закараш?"

"Сериозно ли?"

"Забрави"

"Не, чакай!" Извика зад мен,но вече беше късно тъй като тръгнах. Сложих качулката си и тръгнах.

Колата му спря до мен и свали прозореца си.

"Казвай се!" Каза студено

"Како Лили, ще се разболееш" чу се гласчето на Лиса от задните седалки. Нямах намерението да се караме пред детето за това отворих вратата и се качих. Сложих колана си и скръстих ръце пред гърдите си.

"Пак ли сте скарани?" Попита малкото човече зад мен.

"Не!" Отговори тъпият й брат

"Защо тогава не си говорите?"

"Лиса! Спри!"

"Защо ми викаш? Не ме ли обичаш вече?" Попита го тя готова да се разплаче

"Миличка, не говори така" казах й "батко ти те обича много просто е ядосан. Не му се сърди."

През останалият път не казахме нищо. Щом пристигнахме пред нас казах чао и изведнъж се му гласа на Лиса

"Може ли да останем за малко? Искам да видя Амели" попита тя и погледнах брат й очаквайки отговор. Той кимна и слязохме от колата. Вдигна сестра си на ръце и изтичахме към входната врата за да не се намокрим още повече. Отключих и влязохме.

"Здрасти чичо!" Поздравих го щом видях как излиза от хола.

"Здравейте деца" той също ни поздрави "защо си мокра? Веднага отивай в банята" тогава Амели дойде. Зарадва се когато видя Амели и отидоха да си играят. Леон и чичо отидоха в хола където видях че са брат ми и братовчед ми.
Все още изнервената аз се качих на горният етаж и си взех един топъл душ.