Hidden - BG translation

Chapter 60 ∞ I actually wanted you to stay.

Не съм говорила с Хари от две седмици. По очевидни причини.

Игнорирам го, когато се засичаме из сградата, на работа, игнорирам го и когато се срещаме с останалите в апартамента му, за да дискутираме Wolfe Enterprises. Винаги усещам погледа му върху себе си, пронизвайки ме.

Беше твърде скоро. Твърде скоро, за да му кажа. Трябваше да знам, че не би се променил заради мен. И как би могъл? Аз не съм Вайълет. 

Не знам какво да чувствам. Обичам го, знам го. Въпреки че той ми се изсмя в лицето, го обичам. Направи толкова много за мен през изминалите месеци, като в същото време ми показа цял свят, изпълнен с тайни и лъжи, за които дори и не съм сънувала. 

Знам, че ако Хари не беше толкова потаен, можеше и да отвърне на чувствата ми. 

Усещам тази празнина вътре в мен, тази огромна зейнала дупка. Почти като тази, когато с Арън скъсахме, Хари запълни тази празнина в душата ми с нахалните си усмивки и саркастичните си забележки. Той успокои страха ми да бъда сама и бяхме сами заедно. Но сега и двамата сме със себе си, без дори да се имаме един друг.

На работа се потапям в редактирането, като понякога завършвам три ръкописа на ден. Господин Гриимън ме похвали, както и господин Кристъл. Хари винаги ме наблюдава от бюрото си, подхвърляйки си тъпото хартиено топче, въртейки се на стола си. Правя всичко възможно, за да го игнорирам всеки ден, но е трудно, когато съм заслепена от зелените му очи.

Понякога, когато изляза от асансьора в лобито, поглеждам нагоре и виждам фигура, седяща на покрива. Не е нужно да наблюдавам дълго, за да разбера, че това е Хари. 

Забелязах също и че пише. В онзи разкъсан, в кожена подвързия, дневник, в който съм го хващала да си драска. Виждала съм го да пише там и през свободното си време, в обедната почивка, докато седи тихо до Зейн, докато той разговаря с Пери. Винаги отпива кафе, докато ръката му минава из страницата.

Бих дала всичко, за да разбера какво пише.

Животът ми без Хари е като в безцветна черупка. Преди не бях забелязала, че липсва нещо в живота ми, нещо красиво. Никога не съм се смяла или усмихвала толкова много, както, когато съм около Хари.

Хари ме прави щастлива, просто докато е дразнещ и саркастичен, а дори не го осъзнава.