Chapter 21 ∞ Thought what? That we're friends?

5.6K 307 12
                                    

Събудих се от силно блъскане.

Изстенах и сложих възглавницата на главата си. Събота е, кой е на вратата?

Тогава се сетих къде съм.

Чух вратата да се отваря.

 - Мога ли да ти помогна? - Хари попита с дрезгав глас, заради съня.

 - Да, виждал ли си Роуз? Не си вдига телефона и не изглежда да е у тях.

Очите ми се разшириха.

Арън.

Мамка му.

 - Ъ..- започна Хари.

Надникнах зад ъгъла. Хари се беше облегнал на вратата, почесвайки нервно врата си. Ако Арън влезе, бързо ще си направи изводи и ще помисли,че аз и Хари..ъгх. Побиха ме тръпки при мисълта.

Излъжи! Наредих на Хари,мислено. Излъжи го!

 - Вероятно е отишла за кафе. Обикновено по това време е на работа, но сега е уикенд,така че..

 - О, да.

Издишах в облекчение.

 - Какво беше това?

Замръзнах. Чу ли това?

 - Моята..котка. - каза Хари.

 - Не знаех,че животните са позволени в сградата.

 - Не са. Това е тайна. Шшшт.

Покрих устата си, за да не се засмея при лъжата му.

 - Може ли да я видя?

 - Не.. Тя е от обезкосмените. Наистина изглежда отвратително. И..има бяс.

 - Не трябва ли да я заведеш на ветеринар? Бясът е наистина сериозен.

 - Виж, приятел, наистина оценявам загрижеността ти, но..

Вратата се отвори и Арън влезе, като погледът му веднага се спря на мен. Очите му се разшириха и гняв премина през него.

 - Роуз? - попита невярващо.

 - Арън. - скочих от дивана.

 - Какво по дяволите, правиш тук?

Хари ни гледаше, с потъмнели очи.

 - Дълга история. - отговорих.

 - Имам време.

 - О, наистина? Защото изглежда сякаш никога нямаш време!

 - Роузи..

 - Предполагаше се,че ще ме вземеш от работа, два пъти. Два пъти! И ми пробутваше причини,които все още не знам!

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now