Hidden - BG translation

Chapter 50 ∞ British assholes.

Застудяваше и започнах да треперя. Хари се беше умълчал. Изглеждаше дълбоко замислен, беше свъсил челото си. 

Беше ми трудно да си представя Хари да тича след момиче като Вайълет. Изглежда, че тя е била твърде заета с живота си, за да се спре и да се влюби. Много прилича на Хари. 

В същото време, изпитвах яд и малко завист. Как е могла да бъде толкова студена към Хари, захвърлила го е и е заминала за Лос Анджелис? Не е ли знаела, че има цялата му любов? Защо не е останала и не му е дала любовта, която заслужава?

Той заслужава любов, мислех си, докато го наблюдавах. Той я заслужава повече от всеки друг, дори и да не вярва в нея.

 - Хари? - наруших тишината.

 - Хм? - той вдигна поглед.

 - Мисля, че трябва да вървим. Ще завали. 

Той кимна и се изправи, протягайки се. Застанах до него, все още притеснена от 15-те етажа под стъклото. 

 - Искаш ли пак да ме държиш за ръка? - каза подигравателно.

 - Не. -  атмосферата помежду ни се промени, можех да го усетя. И това се дължи на разкриването на тайните ни. Чувствам се по-спокойна около Хари, знаейки, че той приема тъмното ми минало. 

Той се подсмихна самодоволно и започна да върви към края на прозореца. Погледнах към краката си, преглъщайки, беше ужасно високо.

Секунда по-късно, Хари ме бутна леко, прошепвайки - Внимавай къде стъпваш! - в ухото ми.

Изпищях и се вкопчих в ръката му, а той се засмя. Увих плътно ръката си около неговата, почти се бях качила отгоре му, а той продължаваше да ми се смее. 

Избутах го веднага, след като слязохме от стъклото.

 - Задник! - скръстих ръце. 

 - О, Роузи, да не би да се страхуваш от високо? 

 - Не! - отсякох. - Просто не ми харесва, когато британски задници ми казват да внимавам къде стъпвам, когато сме на петнайсет етажа над земята! 

Хари се засмя отново.

 - Британски задници. - той повтори. - Това е ново.

 - Да, измислих много нови, докато не те виждах. - казах, докато чакахме асансьора.

 - Хм, нямам търпение да ги чуя. - имаше широка усмивка.