Hidden - BG translation

Chapter 67 ∞ It's either both of us or neither of us.

 Не можех да сформирам думи, докато се взирах във Вайълет, а устните й бяха изкривени в самодоволна усмивка.

Най-сетне преглътнах и кимнах.

 - З-здравей. - измърморих.

Усмивката й се разшири и ме подмина, излизайки от офиса.

 - Сега, до къде бяхме? - попита г-н Кристъл.

Взирах се след Вайълет, тотално объркана от внезапната й поява.

 - Роуз?!

 - Съжалявам. - поклатих глава.

 - Няма нищо, изглеждаш разсеяна. Така или инъче трябва да видя това съобщение, може да продължим разговора си друг път.

 Той си нямаше и на представа колко съм му благодарна. Час по-скоро трябваше да говоря с Хари.

 - Благодаря ви, само ме повикайте.

 Той кимна, а аз се усмихнах и излязох, оглеждайки се за Вайълет, но нея я нямаше. 

Веднага трябваше да отида при Хари. Научих си урока за дето не му споделях, а това е наистина важно нещо.

Докато тичах по стълбите към нашия етаж, някой ме сграбчи за китката.

 - Отиваш ли някъде?

Издърпах си ръката от хватката на Вайълет, а тя се подсмихна.

 - Аз.. аз се връщах на работа.

 - И бързаше толкова за това?

Преглътнах, пулсът ми беше ускорен от стълбите и мъчителния й поглед.

Погледнах към нея. Тя стоеше със скръстени ръце, а русата й вълниста коса падаше по гърба й. Според интернет наскоро е била на рехабилитация, какво ще прави в Портланд?

 - Знаеш коя съм, нали?

Кимнах леко.

Тя въздъхна.

 - Добре, ако имаш химикал, ще ти дам автограф, въпреки че агента ми ми каза да не се заговарям с феновете.

Взирах се в нея, а тя ме гледаше очакващо.

 - Чакай.. мислиш, че съм фен? - изведнъж си спомних, че участваше в сериал. Засмях се.

 - Ами от къде другаде ще ме познаваш? - каза сухо.

 - Познавам те като момичето, разбило сърцето на Хари. - изобщо не го обмислих.

 - Извинявай? - тя ме погледна рязко.

 - Хари Стайлс. - отстъпих назад. - Бил е влюбен в теб, а ти си го зарязала.