Chapter 66 ∞ New recepcionist.

6.3K 323 36
                                    

Сутринта се събудих обляна в пот.

Гърлото ми беше пресъхнало и ме болеше, носът ми беше запушен, а кожата ми гореше.

 - О, най-сетне се събуди! -каза Хари. Той вече беше облечен със сива тениска и обикновени дънки, по лицето му се четеше притеснение. Седна на леглото до мен. 

 - Чувствам се ужасно. -изграчих, опитвайки да преглътна болезнената сухота в гърлото си. 

 - Ти гореше, но не исках да те будя. - подаде ми термометър. - Сложи го в устата си. 

Направих го, а студеният метал успокои езика ми.

След няколко минути термометърът изписука и Хари го извади от устата ми.

 - Четиридесет градуса. - сложи го на шкафа. - Днес няма да ходиш никъде. 

 - Но е понеделник, трябва да работя..

- Няма начин да отидеш на работа днес. - Хари изстреля.

 -Но..

 - Ето, облечи си пижама.- той ми подаде една от пижамите ми, която бях оставила тук. Облякох я бързо и се шмугнах в леглото до Хари. 

 - Хари, тряжва да отида на работа.

 - Не, Розали! Оставаш тук, както и аз.

 - Не може да не отидеш на работа. Ще се оправя. 

 - Розали...

 -Всичко наред ли е? - Джема надникна от вратата.

 - Добро утро, Джема. - успях да й се усмихна слабо.

 - Роуз има висока температура. - Хари обяви, а аз извъртях очи. 

 - О, скъпа, това не е добре. - тя влезе в стаята.

 - Да, затова днес ще си останем вкъщи.

 - Не, ти отиваш на работа, Хари. - казах.

 - Няма да те оставя сама. 

 -  Аз мога да се грижа за нея. - каза Джема.

 - Не! - той отсече.

 - Защо не?

 - Защото... защото... - Хари се опитваше да измисли извинение, а аз се подсмихнах.

 - Приготвяй се за работа, Хари. Аз ще приготвя чай за Роуз. - Джема се подсмихна доволно.

Хари изпуфтя, знаейки, че е победен, а Джема се обърна на пети и излезе от стаята.

Настаних се удобно на възглавниците му, докато той сваляше тениската си, замествайки я с бяла риза и черни панталони. Сложи си черна вратовръзка и си взе якето, обръщайки се към мен.

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now