Hidden - BG translation

Chapter 48 ∞ Don't be afraid.

Докато пътувахме, Хари включи радиото. Запознахме да коментираме как всички песни в днешно време са базирани на секса. Наблюдавах го, докато той говореше оживено, поняга махайки и двете си ръце от волана, за изразителност. Аз бързо му напомнях да държи волана и с двете си ръце, а той се смееше, след което започваше да се оплаква.

 - Къде, изобщо, отиваме? - попитах.

 - Ще го разпознаеш. - усмихна се лукаво.

 - Няма да играем покер отново, нали?

 - Не, не се притеснявай. Няма да се налага да губиш от мен.

 - Нямаше да загубя.

 - Роузи, Роузи. Не мисля, че знаеш с кого разговаряш.

Присвих очи, а той се подсмихна, повдигайки вежди към мен.

Когато паркирахме, свъсих вежди в объркване.

 - Ние сме в .. "Кристъл"?

 - Дап. - той слезе от колата.

 - Защо? От всички възможни места да ме убиеш, ти избра "Кристъл"?

Хари се засмя и заключи колата.

 - Абсолютно.

Последвах го през лобито, до асансьора. Наблюдавах го внимателно, докато натискаше копчето за петнадесетия етаж. Той ме забеляза и се подсмихна.

 - Няма да натисна всички копчета. - каза, облягайки се на стената. - Да заседна с теб в малко, тясно пространство, веднъж, е предостатъчно. 

 - Ти го каза. - изсмях се.

И двамата се подсмихнахме, а асансьорът спря и вратите се отвориха. Гледах Хари объркано, когато той започна да изкачва стълбите към покрива.

 - Защо отиваме на покрива? - попитах.

 - Защото там има нещо, което искам да ти покажа.

Свъсих челото си, но все пак го последвах. Горе си беше студено. Градът светеше около нас, шумотевицата и клаксоните се чуваха във въздуха.

 - Уол! - издишах. - Красиво е.

 - Така е, нали? - Хари прибра ръцете си в джобовете, въздишайки.

Наблюдавах го, когато той ме заобиколи и тръгна към средата на покрива. Колебливо го последвах, чудейки се какво е намислил.

Докато вървяхме, забелязах стъклен прозорец в средата на покрива, който гледаше право към лобито. Всички етажи са били построени около този прозорец, можех да видя всичките петнадесет от тук.