Hidden - BG translation

Chapter 33 ∞ You want to know what's going on?

Сърцето ми се качи в гърлото, а дишането ми стана тежко. 

Хари затегна ченето си.

 - Разбира се, че знам къде е! -сопна се. - Тя е в апартамента си. 

 - В апартамента си, казваш? - Алек се засмя злобно.

Устните на Хари леко се разтвориха.

 - Къде другаде да бъде?

Зловеща усмивка премина по лицето на Алек. Той се облегна назад в стола си и се завъртя така, че гледаше директно към скривалището ми.

Страхът мина през мен. Откъде може да е разбрал?

 - Роуз, скъпа.. Знаеш, че имаме камери, нали?

Всички погледи се присъединиха към този на Алек. Тялото ми сякаш беше парализирано, а въздухът ми спря.

 - Ела тук, не се срамувай! - Алек поднесе цигарата към устата си.

Изправих се нестабилно, като ужас премина през мен. Алек се усмихна подло, а очите на Хари се разшириха.

 - Как си, Роуз? - попита.

Преместих погледа си от Хари към Алек. Не можех да сформирам изречение.

 - Сега виждаш ли защо тя е заплаха за нас, Стайлс? - Алек обърна стола си в посока на Хари. - Сега виждаш ли, че тя е част от това, че е наблюдавала и подслушвала зад гърба ти?

Трепнах при думите му, а бузите на Хари почервеняха.

 - Сега виждаш ли - Алек продължи, като повиши тона си. - Че ти застрашаваш успеха на това предприятие?!

Преглътнах трудно.

Хари запази тишина, погледът му беше забит в масата.

Исках да каже нещо, каквото и да е, но той не го направи.

Той стана бавно. 

 - Аз ще се погрижа за това. - той каза невъзмутимо на Алек.

 - Това обещание ли е? - предизвика го Алек.

 - Обещание е. - Хари кимна леко, гласът му беше нисък.

 - Добре. - Алек погледна към мен, след това към Хари. - Сега се разкарайте от очите ми, и двамата!

Хари се завъртя на пети и излезе от стаята.

Останах неподвижна за няколко секунди, преди да осъзная, че всички погледи са приковани в мен. Бързо излязох от стаята и по същия път, по който дойдох, минах през коридора и излязох през желязната врата.

Студения следобеден въздух ме заля, когато излязох от уличката, оглеждайки се за Хари. 

Забелязах го на пешеходната пътека, погледа му беше забит в земята, а бузите му все още бяха червени.

Настигнах го.

 - Хари! Позволи ми да..

 - Не смей да ми говориш, Роуз! - той изсъска, докато пресичахме.

 - Хари..

 - Не! - той спря, когато пресякохме. - Ти ме проследи зад гърба ми, когато специално ти казах да не го правиш! Ти си толкова любопитна, че трябва да знаеш всичко за всеки.Познай какво, Розали. - той изсъска. - Играта ти приключи. Сега те знаят, сега те са бесни. И шибаната вина е твоя! - той се обърна и продължи да върви.

Преглътнах бучката, която беше започнала да се заформя в гърлото ми. Отново го настигнах.

 - Хари, моля те..

 - Няма нищо, което да кажеш или направиш, за да спреш яда ми към теб, Розали. - каза през зъби.

Не казах нищо, преместих погледа си надолу.

Опитвах се да говоря с него безброй пъти, докато се прибирахме, но той ме отрязваше. Бях объркана и на ръба и знам,че единствения човек, който ме кара да изпитвам някакъв комфорт в цялата ситуация, е Хари. Той не го знае, но е така.

Последвах го до вратата на апартамента му, където той неумело извади ключовете си. 

 - Хари, моля те, изслушай ме. - сълзите ми започнаха да се стичат по бузите ми. Адреналина от по-рано се беше изпарил и ме беше оставил повехнала и уморена. 

Хари забеляза сълзите ми и се обърна към мен, тъмно зелените му очи блестяха. 

 - Не, Роуз. Не плачи. Нямаш право да се съжаляваш, защото сама си го причини. Знаеше в какво се въвличаш, ако ме проследиш..

 - Не! - изкрещях. - Не знаех! Не знаех в какво се въвличам, защото ти не ми казваш нищо!

Той отвори устата си, за да отговори, но не му позволих.

 - Апартамента ми беше опустошен от тези хора, Хари, а ти все още отказваш да ми кажеш каквото и да е. Бях нападната от двама от тях и очевидно съм била под постоянно наблюдение! Заслужавам да знам какво, по дяволите, става! - поех си въздух, отстъпвайки назад, докато чаках отговора му. 

Хари прокара езика си по устните си, като се взираше в мен. 

 - Добре. Искаш да знаеш какво става?

Кимнах.

Той отвори вратата на апартамента си и ми направи жест да вляза.