Hidden - BG translation

Chapter 40 ∞ That's what friends are for.

- Увери се, че ще вземеш хубава рокля или нещо за вечеря, в куфара си. - майка ми каза през телефона. - Мислим да отидем в новия тайландски ресторант. Как ти звучи? Може би събота вечер? 

 - Разбира се. - прокарах ръка през косата си. - Тайландско звучи страхотно.

 - Супер. Провери ли дали си взела всичко? Да не би да си забравила нещо.

 - Взех всичко, мамо. - закопчах куфара си. 

 - Колко време е полета?

 - Около.. - погледнах билета си - Пет часа и четиридесет минути.

 - О, не е много. Ще си тук за вечеря.

 - Да. Трябва да затварям. Ще се видим след няколко часа.

 - Добре. До скоро!

Затворих и извадих куфара си в коридора. Уверих се, че съм заключила и прибрах кичур коса зад ухото си. 

Петък сутрин е и си взех почивен ден, за да летя до Ню Йорк. Притеснявам се да се срещна със сестра си, но трябва да го направя. Не мога да се крия вечно. 

 - Роуз?

Обърнах се и видях Хари, който излизаше от апартамента си, с яке в ръка. Беше облечен с дрехите си за работа, като белите ръкави на ризата му бяха навити.

 - Здравей.

 - Отиваш ли някъде?

 - Ъ, да. - прибрах ръцете си в джобовете. - Отивам в Ню Йорк за уикенда. 

 - Наистина? - Хари се ококори. 

Кимнах.

 - Да, майка ми настоя.

 - Това е добре, вероятно..,че отиваш..

 - Защо?

 - Планирах да говоря с ..Алек, този уикенд и е добре, че няма да бъдеш тук, в случай, че.. - В случай, че отново реши да изпрати хората си в апартамента ми.

 - О, вярно. - Хари кимна, като премести погледа си към пода.

Качихме се в асансьора, в тишина. Намираме се в странно състояние, когато не се караме. Не се оплаквам, това примирие компенсира самотата, която чувствам, откакто скъсах с Арън, въпреки че беше нетърпим задник.

Минаха няколко дни, а той на практика взриви телефона ми от обаждания, гласови пощи и съобщения. В началото се извиняваше, но постепенно съобщенията бяха изпълнени с гняв и отмъщение. Мислих да го блокирам, но забравих. Подготовката за пътуването ми, беше единственото, за което мислих.