Hidden - BG translation

Chapter 53 ∞ No. I need you.

Следващите няколко дни бяха еднообразни.

Останах у Хари три нощи, докато днес -  петък - не каза, че вече може да вземе ключовете ми от Арън. Бях му повтаряла отново и отново, че мога да си ги взема и сама, но той винаги ми хвърляше строг поглед, казващ "Не."

Също така, той ме караше и взимаше от работа, а аз отново му повтарях, че мога да ходя сама, но той винаги се подсмихваше и казваше "- Роузи, не те ли е грижа за околната среда?"

И, разбира се, Хари винаги имаше последната дума.

Всяка вечер се прибирахме към пет, като той постоянно се оплакваше от трафика, а аз въртях очи. Той правеше вечерята, всяка вечер беше различна, а когато му предложех помощ, той ме игнорираше и казваше "- Розали, разкарай задника си от кухнята ми."

Така и правех, подсмихвайки се на вулгарния му език. 

Винаги разговаряхме оживено по време на вечеря, като през повечето време спорехме. Не беше истински спор, по-скоро беше цивилизован спор. Винаги приключваше като един от нас се смееше прекалено силно, като в повечето случаи, това бях аз.

Гледахме The Office всяка вечер, след вечеря, като сравнявахме колко пъти сме гледали епизода. През изминалите няколко дни, не мисля, че някога съм виждала Хари да се усмихва толкова често и то с толкова широка усмивка.

В края на всяка вечер, Хари ми пожелаваше лека нощ, докато си лягах в леглото-диван, но аз винаги изчаквах поне час, преди да надникна в стаята му и да се шмугна в леглото му. Той никога не питаше какво правя или дали съм имала друг кошмар. Той просто ме прегръщаше, въздъхвайки сънено и преплиташе краката ни.

Не сме се целували отново след онази вечер, въпреки, че винаги го хващам да се взира в устните ми, докато говоря. 

Тези няколко дни бяха като ваканция.

Сега седях на дивана на Хари, четейки списание, докато го чаках да приключи разговора си с Луи. Той ми каза, че довечера ще вземе ключа ми, но шест минаваше и планувах просто да си го взема сама. 

Най-накрая той излезе от стаята си, прокарвайки ръка през косата си. 

 - Добре, трябва да вървя. - той прибра телефона в джоба си и взе ключовете си от масичката за кафе. 

 - Обясни ми отново защо не мога да дойда с теб?

 - Защото Арън е кучи син и не те искам близо до него. - каза просто. Беше облечен със синя карирана риза и обикновени дънки, бузите му бяха в приятен нюанс на розово.