Hidden - BG translation

Chapter 37 ∞ Hi, Rose, did I leave my charger here?

Хвърлих нещата си на дивана и затворих вратата на апартамента, въздишайки. Защо бях такава кучка с Хари? Той просто проверяваше дали съм добре. Не трябваше да бъда толкова груба.

Секунди, след като вързах косата си на опашка и реших да си взема горещ душ, за да се успокоя, на вратата се почука.

Почти изкрещях от раздразнение, когато видях Арън. Косата му беше прилежно оправена, а очите му изобщо не бяха зачервени. Странно, за някой, пиян, който ми звънна, преди почти три часа. 

 - Здравей, Роуз, зарядното ми тук ли е?

Въздържах се да не го зашлевя.

 - Зарядното ти? Без да мем поздравиш, нито нищо, просто " зарядното ми тук ли е?" - попитах невярващо.

 - Роуз, какво..- той ме погледна объркано.

 - Млъкни, за пет секунди! - изкрещях, влизайки в апартамента. Той  ме последва, затваряйки вратата след себе си.

 - Помниш ли, когато днес ми се обади, Арън? - попитах бавно, обръщайки се към него.

 - Не съм ти се обаждал днес, Роуз. - той сбръчка челото си.

 - О, но ми се обади. Когато беше шибано пиян, ми се обади!

Той пребледня.

Чувах как дишането му се ускоряваше. 

 - Ти си лъжлив кучи син. Всичките пъти, когато..когато си казвал, че работиш...и не ме взе от работа.. - от яда, не можех да сформирам думи.

 - Роузи, позволи ми..

 - Спри да говориш, Арън! И спри да ме наричаш така!

Той отстъпи назад, очевидно шокиран от яда ми.

 - Това се случва откакто...откакто сме заедно? - попитах, страхувайки се от отговора. 

Арън избягваше погледа ми.

 - Така си и мислех. - казах с презрение. - Така си и мислех. - погледнах към вратата, сълзи на предателство се стичаха по бузите ми.

Арън изглеждаше като замръзнал на мястото си.

 - Как, кажи ми честно, как успя да изтрезнееш толкова бързо? - попитах го, започвайки да крача. - Не изглежда да си бил пиян. - поклатих глава и спрях да вървя. - Такава съм глупачка, че въобще си помисли, че стажантството може да те е държало толкова зает. 

 - Роуз..

 - Хари беше прав. Бях с теб, защото..се страхувам да бъда сама. Никога не си се държал с мен, както трябва и трябваше да го разбера по-рано.

Реалността ме удари, когато думите излязоха от устата ми. Страхувах се да бъда сама. От случилото се с Елизабет, насам, съм се страхувала да бъда сама. Огромен товар падна от раменете ми и в същото време, друг се настани на негово място.

 - Хари? - в очите на Арън се четеше гняв. - Хари ти е казал нещо?

Направих пауза, осъзнавайки грешката си.

 - Арън..

Преди да разбера какво става, Арън блъскаше по вратата на Хари.

 - Арън, не! - изтичах до него.

Хари отвори вратата, на лицето му беше изписано объркване. Той сбръчка вежди.

 - Какво си й казал?! - Арън изкрещя, като лицето му беше на сантиметри от това на Хари.

Хари избърза капка от слюнката на Арън, от лицето си, и сподави смеха си.

 - Извинявай? - попита, спокойно.

 - Какво, по дяволите, си казал на Роуз? 

 - Казвал съм много неща на Роуз. - тонът му беше равен. Погледа на Хари се премести на мен, за миг, преди да се фокусира върху ядосаното ми гадже, добре де, бивше гадже. Дръпнах Арън за рамото. 

 - Моля те, Арън. Не прави това.

Почувствах тъмните очи на Хари върху себе си, когато Арън измъкна ръката си от хватката ми.

Мислено умолявах Хари да затвори вратата, за да се спаси от слепия гняв на Арън. 

 - За теб ще е по-добре да стоиш далеч от нея. - Арън изръмжа.

 - И ако не го направя? Роуз може сама да взима решения. Те не ти е собственост.

Бузите ми почервеняха, когато Хари ме защити. Обърнах се към Арън, за да го издърпам от Хари.

 - Арън, спри. Ставаш смешен. - отново го хванах за рамото. Той се обърна към мен, с гняв в очите.

 - Достатъчно, Роуз!

Следващите действия се случиха толкова бързо. Арън ме избута от себе си, с такава сила, че залитнах назад, преди да се ударя в пода.