Hidden - BG translation

Chapter 41 ∞ Home, sweet home..

- Здравей, Роуз! - усмихна ми се, като закопча колана си.

Преглътнах. Зейн беше един от хората, които проникнаха в апартамента ми. Как ще мога да го погледна като приятел отново?

 - Какво.. какво правиш тук? - ами ако Алек го е изпратил да ме следи? Господи. Нервите ми препускаха.

 - Отивам на конференция в Ню Йорк. - обясни той. - Занимавам се с изкуство и бях поканен на презентация.

Изглежда не лъжеше, но пък всеки свързан с Алек, би трябвало да е лъжец, включително и Хари. Кимнах и се усмихнах насила. 

 - Роуз, знам какво си мислиш.. - Зейн въздъхна. 

 - И какво си мисля?

 - Хайде де, не се дръж така. Бях там, когато Алек те хвана да подслушваш.

 - О, вярно. - започнах да почервенявам.

Зейн затегна ченето си. 

 - Няма да кажа нищо на Алек. - каза тихо. - Всъщност, Алек дори не знае, че съм на този полет. Мисли си, че съм болен.

Повдигнах вежди, в изненада, осмисляйки отговора му, когато той ме потупа.

 - Закопчай си колана, излитаме. - каза ми, когато чу пилота от колоните.

Направих го, а Зейн издърпа едно списание от седалката си и се облегна назад. Не си говорехме, докато самолета излиташе. 

Все още обмислях да редактирам ръкописа си и извадих червения си химикал. Чувствах кафявите очи на Зейн върху себе си, но опитах да го игнорирам. Защо някой като Зейн ще се въвлича в схемите на Алек?

 - Не е нужно да ме игнорираш. - изчервих се.

 - Не те игнорирам. - казах, без да отклонявам погледа си от ръкописа.

 - Аз не мисля така.

Оставих химикала си. 

 - Какво искаш да ти кажа, Зейн? "Благодаря, че проникна в апартамента ми, толкова съм ти задължена!"?

Той изглеждаше изненадан.

 - Мислиш, че аз съм влязъл в апартамента ти?

 - Чух те да го казваш. - сопнах се. - Не съм идиотка.

За моя изненада, той се засмя.

 - Кое е толкова смешно?

 - Не съм бил в апартамента ти. - каза, като смеха му замря.