Hidden - BG translation

Chapter 74 ∞ Keep the noise level down.

Карах бясно към вкъщи, а мислите ми бяха на кълбо. Нещо е паднало от дневника? Какво?

Трафикът в Ню Йорк никога не спира, натиснах клаксона поне петдесет пъти. 22:15 е и онова приятно чувство, което изпитах в галерията по-рано се изпари. Не мога да повярвам, че с Елизабет видяхме Зейн преди няколко часа. Докато четях дневника, времето сякаш беше спряло.

Профучах през сградата и влетях в дневната, където бяха мама и Елизабет. Гледаха ме сякаш съм откачена, въпреки че най-вероятно съм, но нивото ми на адреналин е твърде високо, за да ми пука.

- Нещо, нещо е паднало от дневника... - започнах да говоря, опитвайки да си поема въздух, с малката надежда, че Елизабет е открила знакът, за който се надявах.

Елизабет кимна и стана, подавайки ми мъничка хартийка. Изглеждаше толкова измачкано и увредено и беше сгънато няколко пъти, но въпреки това го взех. Чувах сърцето си в ушите, докато опитвах да нормализирам дишането си.

В едната си ръка държах дневника, а в другата-хартийката и се запътих към стаята си, затваряйки вратата след себе си.

- Моля те, нека това е знакът. - издишах, докато бавно разгъвах хартията.

Погледа ми премина по черното мастило и сърцето ми спря за момент.

Не можех да прочета ясно написаното, понеже думите бяха размазани. Едва успях да прочета името си, изписано в началото, почеркът на Хари си личеше смътно. Сякаш е било мокро, а сега е сухо, но въпреки това е нечетливо.

- Не, не, не! - мърморех, обърнах листа отзад и стана още по-зле. Също не се разчиташе. - Не!

Скочих от леглото, връщайки се в кухнята. Двете ме гледаха в объркване. Кожата ми гореше, нещо ме стягаше в гърдите, а в гърлото ми беше заседнала буца.

- Съсипано е. - казах им. - Какво.. какво стана?

Майка ми се приближи и все листа.

- Вероятно е причинено от вода. - тя свъси чело, клатейки глава.

- Но Елизабет каза, че е паднало от дневника, а той си е наред..

- Не падна от дневника, а от пакета. Помислих си, че е паднало от дневника, но вероятно е било скрито на дъното. - Елизабет каза.

- Не! - изкрещях. - Не може да бъде!

- Роуз. - майка ми изглеждаше шокирана от тона на гласа ми и взе дневника от ръката ми. - Дневникът също е леко повреден. Погледни корицата.