Chapter 36 ∞ She hates me.

5K 292 1
                                    

Погледнах към Хари в объркване.

 - Какъв?

Той скръсти ръце.

 - В организацията, работя най-близо до Зейн, Луи, Найл и Лиъм. Минаха две години и не веднъж сме мислили за..- Хари прочисти гърлото си - Мислили сме за бунт.

 - Бунт? - започнах да премигвам.

 - Ако се обърнем заедно срещу Алек, може би той ще отстъпи и ще ни освободи. Ние няма да го издадем, ако той не ни издаде. - той въздъхна - Но винаги има един идиот, който не харесва идеята. 

 - Кой?

 - Лий-Ан. - Хари извъртя очи.

Погледнах към скута си.

 - Защо се забърка с тези хора? - попитах.

Хари се напрегна.

 - Тогава животът ми се беше скапал. И нямах избор.

Изведнъж телефонът ми звънна, стряскайки и двама ни.

 - Ало?

 - Роуз! Роуз, Роуз, Розали.. - Арън говореше неясно.

 - Арън, пиян ли си? - попитах, учудена.

 - Не. Не съъъъм. - той каза и след това избухна в смях.

 - Каза ми, че си на работа.

 - Винаги ти казвам, че съм на работа.

Ауч!

 - Значи, си ме лъгал? - повиших гласа си и Хари ме погледна объркано.

 - Не, ти просто беше наивна. - каза той, а аз затворих, като зняв премина през мен.

Кожата ми стана гореща и започнах да издишвам успокояващо, което не ми помогна особено. Лъгал ме е, през цялото време.

 - Тъпак.

Погледнах към Хари. За момент, забравих, че той беше там. Присъствието му ме успокои за малко. Никога не съм била толкова благодарна, че Хари е до мен. Той извади нещо от джоба си и аз се зачудих дали да се смея или да плача, когато се оказа, че е Сникърс.

 - Навсякъде ли ги носиш? - попитах.

 - Да. - каза, разделяйки го на две. - Държи ме спокоен. - той ме погледна. - За разлика от теб. 

Извъртях очи, сподавяйки смеха си.

Ядяхме десертчето си, наблюдавайки града.

 - Какво ще правиш? - Хари ме попита.

 - Ще поговоря с него, за по-сигурно. - свих рамене и се намръщих.

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now