Hidden - BG translation

Chapter 44 ∞ I didn't do it.

- Роуз?

Простенах и се завъртях в леглото, като погледа ми фиксира затворената врата. Майка ми чукаше по вратата от няколко минути. Все още е толкова упорита, каквато си е била винаги. 

Завлачих се до вратата и я отключих, придавайки си сериозна физиономия. 

 - 11:30 е, ставай. - каза просто.

 - От часовата разлика е. За мен е осем.

 - Добре, ще отидеш със сестра си да напазарувате за довечера. Баба ти и дядо ти ще идват на вечеря.

Скръстих ръце. 

 - Защо ще искат да вечерят с дъщеря си и нейният бъдещ бивш съпруг?

 - Достатъчно, Розали! Сега се преоблечи, с Елизабет ще се срещнете в лобито. 

Направих й гримаса и затръшнах вратата. Взех си бърз душ и изправих косата си набързо. След това облякох тюркоазена блуза и дънки. взех телефона си и излязох от стаята си.

 - Елизабет те чака в колата. - майка ми извика от кухнята.

Това беше грешка, идването ми тук. Беше огромна грешка.

Качих се в сивата кола на Елизабет, избягвайки очен контакт. Тя подсмръкна леко и потеглихме.

Настъпи неловка тишина. Тя се стараеше да не правим очен контакт и накрая не издържах. 

 - Знаеш,че и аз не съм щастлива от това. - тя ме погледна. - Не трябва ли да сме заедно в това?

 - Заедно в какво? - тя се засмя сухо.

 - Развода. И двете не се радваме за това, не трябва ли поне да се подкрепяме?

 - Трябваше да помислиш за това, преди година. - сопна се.

 - Тогава мама и татко не се развеждаха. - защитих се.

 - Виж, ти си прецаканата, така че не ми се жалвай. Правя това, само защото мама е емоционална развалина, от първото дело по развода, докато ти беше прекалено заета да си живееш в шибания Портланд.

Ченето ми падна.

 - Тръгнах си заради теб! - изкрещях.

Елизабет извъртя очи. 

 - Не ми пробутвай това. Тръгна си, защото си проклета курва!

 - Не го направих!

 - О, моля те. Знаеше, че го обичам!

Прехапах устаната си, за да не заплача. Елизабет прокара ръка през косата си и паркира пред супермаркета.

 - Нека да приключим с това. - сопна се, преди да излезе от колата.

Заболя ме след спора. Преди бяхме толкова близки, бяхме като най-добри приятелки. Какво се случи?

О, вярно. Тя си мисли, че съм направила нещо, но не съм. Как бих могла да забравя.

Токовете на Елизабет тракаха по тротоара, докато вървяхме към магазина.

Последвах я, бутайки количката, докато тя слагаше различни неща вътре. Въздъхнах, искайки ми се никога да не се бях качвала на самолета за Ню Йорк. 

 - Отиди да вземеш малинов конфитюр. - тя ме изкомандва. - На онзи ред са. Аз отивам за чипс.

Без да каже нищо повече, тя взе количката и тръгна.

Сама, тръгнах към другия ред. Преглеждах рафтовете за конфитюра, прехапвайки устната си в концентрация.

Накрая взех един червен буркан, за да прочета етикета му. Чух някой да се приближава към мен и го погледнах за кратко. 

Кръвта ми се смрази и изпуснах стъкления буркан на пода, като стъклото се разхвърча навсякъде.