Chapter 8 ∞ A ride for your ass.

5.9K 320 16
                                    

Обърнах се бавно и срещнах погледа на Хари, който пресичаше улицата. Самодоволна усмивка бе изписана на устните му, когато застана до мен. 

Затегнах ченето си.

 - Здравей.- казах студено.

 - Какво правиш тук, сама? - тонът му звучеше подигравателно.

 - Точно сега нямам нужда от глупостите ти. - скръстих ръце. - Ако можеше да ме оставиш сама, би било идеално. 

Усмивката му нарасна.

 - Къде е доктор Гадже? - попита, игнорирайки ме.

 - Той е стажант!- изплюх. Заключих челюстта си, когато осъзнах, че току-що се закопах повече.

 - Вярно, как можах да забравя. - подразни ме.

 - Вярно - имитирах тона му - Остави ме сама, моля. 

 - Нещо ми подсказва, че се нуждаеш от превоз до дома, Роузи.

 - Не ме наричай така! - изплюх внезапно. Светкавица от ужасни спомени излезе на повърхността, но ги върнах обратно. 

 - Какво? Роузи? Или предпочиташ Розали? - разбира се, че знае пълното ми име. Мамка му, има досието ми. 

 - Спри!

 - Аз лично, харесвам Роузи.

 - Махай се!

 - Хайде, Роузи! Ще те закарам, но това значи, че ще си ми длъжница.

 - Няма да се прибера с теб!

 - Добре, тогава кой ще те закара?

 - Зейн - излъгах.

 - Глупости. Зейн не би могъл да те закара.

 - Защо не?

 - Той е... - той започна да се отдалечава бавно, разсейвайки ме. - Той е зает. - изражението му се смени. Наклоних главата си, любопитно.

 - От къде знаеш,че се нуждая от превоз? - отговорих дръзко.

Хари погледна зад мен, ухилен.

 - Убеден съм в това. 

Изпуфтях. 

 - Хайде! - каза, обръщайки се да пресече улицата отново. Когато не помръднах, той се обърна да погледне през рамо.  - Или ще останеш навън в студа?

Знаех, че вариантите ми бяха ограничени и бих предпочела да се задавя с M&M бонбоните на Майк., пред това да прекарам време с Хари. Извъртях очи и го последвах, пресичайки улицата. 

Hidden - BG translationTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang