Hidden - BG translation

Chapter 22 ∞ I'll get his file.

Вечерях, гледайки телевизия в хола. Неделя вечер е и не съм говорила с Арън или Хари от събота сутрин. Трябва да се сдобря с Арън,но не знам кога ще може да стане. Опитах да му се обадя два пъти,но и двата пъти се включи гласова поща. 

Ядосана съм на Хари. Вчера беше толкова груб с мен, а предната вечер се смеехме като идиоти с чай, в три сутринта. Харесвам тази му страна. Кара ме да искам да го опозная по-добре и евентуално да станем приятели. Всеки път,когато си помисля, че е свестен, той не доказва нищо повече освен,че е един идиот. 

Малко се притеснявах да изляза сама, през тези два дни. Двамата мъже, които ме спряха в петък, все още ме преследват, но любопитството ме изгаря отвътре. Кои бяха те? Какво прави Хари с тях? Защо бяха след мен? Какво имаше предвид,когато Хари ми каза,че е счетоводител?

Опитах се да избягам от хилядите въпроси,които ме преследваха,но беше напразно. Знам,че ако отново проследя Хари, някой ще види и тогава и двамата ще загазим. Само ако имаше по-лесен начин..

Спрях да дъвча. Хари знае толкова много за мен от досието ми. Може би ако успея да се добера до неговото, ще получа някои отговори. Може би няма да са за двете момчета и за числата, може би за миналото му..

Идеята ме изгаряше като фойерверки. Утре на работа, ще се нуждая от извинение да отида до офиса на Кристъл и да потърся, без да ме хванат. Как ще успея да го направя?

Никога не съм била много потайна и не нарушавам правилата много често. Но знам,че ако не намеря отговори скоро, ще експлодирам.

Измих съдовете и писах на Арън,дали иска да намине. Знам,че вероятно няма да ми отговори,но реших,че не ми пука. Ако не иска да оправим връзката си, така да бъде.

Изненадващо, той ми писа и каза,че ще бъде тук след десет минути. Бързо оправих апартамента. Нямаше как да не бъда нервна. Ами ако той ме зареже?

На вратата се почука и отидох да отворя. Арън изтръска дъжда от косата си и влезе, прибирайки ръцете си в джобовете. 

 - Навън е брутално! - той коментира.

Кимнах. Всъщност не съм излизала цял ден, но съм съгласна с него. 

 - Искаш ли нещо? - попитах. - Вода? Кафе?

 - Не, добре ми е.

Кимнах и се облегнах до дивана.

 - Е..-той започна.

 - Наистина съжалявам. - изстрелях. - Не знам какво ми стана и не искам това да е краят. 

Арън въздъхна и погледна през прозореца. Никога преди не сме се карали така, това е ново и за двама ни. Винаги всичко е вървяло гладко и не ми харесва като се караме.

 - Аз също не искам това да е краят. - издиша в облекчение. - Предполагам, че бях шокиран да те открия у Хари,след като каза,че го мразиш.

 - Така е. - казах, опитвайки да убедя и себе си.  - Той просто ми правеше услуга.

 - Добре. - кимна. Обвих ръце около него, заравяйки лицето с в гърдите му. Толкова се радвам, че всичко е наред. Дори и да имаме своите различия, с Арън се чувствам в безопасност.

 - Можеш ли да ме вземеш от работа утре? - знам,че изглеждам като идиот,че го питам, но трябва да му дам шанс да се реваншира.

 - Да. Обещавам.

Той ме целуна и каза, че трябва да тръгва, тъй като е на смяна. Опитах се да не показвам,че съм разочарована и му казах довиждане. Работата му е важна и трябва да отиде, а аз не трябва да се оплаквам.

Седнах отново на дивана. Гледах малко телевизия,докато размишлявах. Наистина ли ще опитам да взема досието на Хари, утре? Мисълта изпрати вълнение и страх през мен. Ще мога ли? Трябва ли?

Легнах си с мисълта за спиращият съзнанието ми, смях на Хари.