Hidden - BG translation

Chapter 11 ∞ I hate you!

Колкото повече попадах на Хари,толкова повече осъзнавах ,че Арън бе прав. Трябваше да стоя далеч от него, той не беше добър. Обаче съседството и това,че бяхме колеги, не помагаха особено. 

Вървях по коридора към апартамента ми и търсех ключовете си в джоба. Днес беше дълъг ден. Завърших два ръкописа и бях изтощена. Пери и Зейн флиртуваха през целия обяд, а на мен ми идеше да ги събера най сетне. Усмихнах се на това как Пери се засмя сладко, когато Зейн й разказа виц.

Когато не открих ключовете си в джоба, го отворих по-широко, за да огледам. Проверих всичко в джоба си,преди да изстена. Бях загубила ключовете си.

Открих тези от колата,но не и тези за апартамента. Какъв късмет!

Обадих се на ключар. Той ми каза,че ще дойде след около двадесет минути и му благодарих, преди да затворя. Крачех пред апартамента си, убивайки време.

Точно когато щях да тръгна надолу към колата си, за да отида за вечеря, Хари излезе от апартамента си. 

Разбира се.

 - Роузи! - поздрави ме. - Мисля,че те чух, тук отвън.

 - Няма да вдигам шум. - скръстих ръце и се облегнах на вратата си. 

 - Заключи ли се? - каза с шеговит поглед. Носеше карирана риза и джинси. Сигурно се е преоблякъл след работа. Самодоволна усмивка се появи на устните му. 

 - Да. - направих гримаса.

Хари прехапа устната си, за да не се засмее,а аз извъртях очи.

 - Давай! Смей се!

Той поклати глава.

 - Не. В това няма абсолютно нищо смешно. -  опита да скрие усмивката си,но се провали и трапчинките му се показаха. 

Отново извъртях очи. 

 - Роузи, ако въртиш очите си прекалено много, те ще се изтърколят от главата ти. - Хари предупреди. Облегна се на вратата си, заставайки като мен.

 - Какво искаш, изобщо? - попитах.

 - Помислих,че би искала компания. - той сви рамене.

 - Е, грешиш.

 - Успокой се,Роузи!

 - Спри да ме наричаш така..

 - Неп.

 - Защо не? - изхленчих. Всяка друга компания би била по-добра от неговата. 

 - Защото е прекалено забавно.

 - Какво, унижаваш ли ме?

 - Не, броя колко пъти завърташ очите си. 

Сякаш, за да го подкрепя, неволно ги извъртях. Хари се засмя. 

 - Просто се върни вътре. - сопнах се.

 - Грубиянка.

 - Да,добре.

 - Роузи, вземи успокоителни.

 - Няма. - не можех да чакам, докато дойдеше ключарят.

 - Искаш ли да играем на игра?

 - Не.

 - Какво предпочиташ?

 - Не.

 - Аз ще започна. - Хари ме игнорира. - Какво предпочиташ...да паднеш от скала или да бъдеш изядена от тигър?

 - Не играя.

 - Лично аз, бих избрал скалата..

 - Не ми пука. 

 - Защото не е задължително да умираш.

 - Спри!

 - Хайде,Роузи! Защо не искаш да играеш?

 - Защото те мразя! - изкрещях. Ядът ми изплува.

Хари изглеждаше изненадан от казаното от мен. Очите му станаха студени, а ченето му се затегна.

 - Ти наистина си кучка, знаеш ли това, Роуз?

 - Може би, ако не се държеше така, нямаше да бъда такава кучка!

 - Просто се опитвах да ти правя компания!

 - Не. Ти си търсеше извинение да ме дразниш и да ми се подиграеш! Не те познавам отсега, Хари.

Хари се засмя сухо. 

 - Не ме познаваш отсега? Опитай пак, Роузи. - той се обърна на пети и затръшна вратата след себе си. 

Ключарят дойде половин час по-късно. Оплаках се и поисках отстъпка. Благодарих му, след като ми отключи и на практика паднах на дивана от изтощителния работен ден и от спречкването с Хари. Той бе толкова дразнещ. Наистина го мразех.