Hidden - BG translation

Chapter 68 ∞ Whatever happens from this moment on..

Остатъкът от седмицата мина твърде бързо и ето, че вече беше събота. Иначе познат като денят на голямото парти.Предната вечер почти не съм спала, а понеже Хари постоянно се въртеше до мен, мога да кажа, че и той не е могъл да заспи. 

Едва минава седем, а аз съм напълно будна, взирайки се в тавана.Толкова неща могат да се объркат довечера, а е заложено много. През последните дни преговаряхме плана безброй пъти и изглежда сякаш всичко ще мине по план, но кошмарите ми продължават да ме безпокоят.

Хари лежеше с гръб към мен. Наблюдавах как раменете му се повдигаха и спадаха, докато спеше, а равномерното му дишане бе единственото, което се чуваше в стаята.

Дишай - умът ми проговори. - Всичко ще мине по план и утре ще си вън от цялата тази каша.

Хари се обърна по гръб и ме погледна.

 - Ти също си будна, а?

Кимнах, въздишайки.

 - Поспа ли? 

- Не много. 

- Аз също.

Обърнах се към него.

 - Какво мислиш за кошмарите ми? - попитах.

Той замълча за момент, мислейки.

 - Плашат ме изключително много. Но това са само сънища, част от подсъзнанието ти. Не им отдавай прекалено голямо значение.

Кимнах, облягайки главата си на рамото му. Обгърна талията ми с ръка и ме целуна по челото.

Почука се тихо на вратата и и двамата седнахме, когато Джема влезе.

 - Добро утро, Джема! - усмихнах й се.

 - Добро утро! - тя отвърна мило и смени тежестта си на другия крак. - Да разбирам ли, че довечера отивате на парти?

 - Да, и? - попита Хари.

 - В опасност ли сте?

 - Не! - Хари отговори мигновено.

 - Добре, а сега ми кажете истината.Джема и Хари са толкова еднакви и не могат да бъдат заблудени, в този момент това им е проблем.

 - Какво значение има? - накрая Хари попита.

 - Имам черен колан по таекуондо, мога да ви бъда от полза. - тя се ухили.

 - Какво, по дяволите?! Кога получи черен колан?

 - Всъщност, когато бях в Корея. Помислих си, че не е излишна малко самозащита.