- Виж какво направи! - изкрещях.
- Не се паникьосвай. - Хари каза, съвсем спокойно.
- Не се паникьосвай? Не се паникьосвай? Как да не се паникьосвам? Заседнали сме в асансьор, без светлина!
Изведнъж се появи слаба светлина. Хари постави телефона си на земята, като освети малкото пространство.
Той седна на пода, облягайки се на стената.
- Казах ти да не натискаш всички копчета! - изсъсках. - Казах ти, по дяволите!
Той завъртя очи.
- Ще спреш ли да мрънкаш, по дяволите?! Случвало се е и преди. Ще дойдат за нас.
Обърнах се, за да потърся копчето за спешни случаи.
- Изобщо не опитвай. Счупено е.
- Не трябва ли да го поправят? - попитах с писклив глас.
- Трябва, но всички от поддръжката са смотаняци.
Въздъхнах и прокарах ръка през косата си.
- Колко дълго ще сме тук? Трябва да оставим папката.
Хари се вгледа в мен за момент, преди да избухне в смях.
- Ти си заседнала в малък, тесен асансьор, с мен, когото наистина презираш ,а се притесняваш за папката.
Усмихнах се леко. Той има право.
- Предполагам, че си прав. - въздъхнах. Бавно седнах до Хари,близо до светлината. - И за протокола, не те презирам.
Това го накара да се засмее повече.
- Шегуваш се! - той се изсмя.
- Не! - запротестирах. - Ти просто си задник.
- Да, често ми го казват. - той се подсмихна самодоволно.
- Трябва да си по-мил с хората.
- И какво ще спечеля с това?
- Не знам....приятели? Гадже?
- От къде знаеш,че нямам гадже? - повдигна вежда.
- О..съжалявам. - изчервих се.
- Просто те занасям. - засмя се отново. - Толкова си наивна.
- Не съм наивна! - изсъсках.
- Винаги отричаш.
- Отричам нещата, които не са верни.
- Вярно. - изсмя се.
- О! Виж! Отново се държиш като задник! - усмихнах се фалшиво и скръстих ръце.
ESTÁS LEYENDO
Hidden - BG translation
FanficСлед сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата...
