Hidden - BG translation

Chapter 35 ∞ Roof

Седнах на бюрото си в понеделник сутрин и въздъхнах. 

Миналата нощ не можах да заспя, колкото и да се опитвах. Накрая се унесох, около два сутринта и сега съм капнала.

Хари ме наблюдаваше от бюрото си. 

Отворих ръкописа, който беше на бюрото ми и включих химикала си.

Забелязах, че Зейн не беше на бюрото си. Обърнах се към Лана.

 - Псст! - тя вдигна погледа си. - Къде е Зейн?

 - В болничен, мисля. - тя сви рамене.

Кимнах бавно, преди да й благодаря.

Събитията от уикенда, все още бяха в главата ми. Проследяването на Хари до срещата, чуването, че Зейн, един от приятелите ми в работата, всъщност е замесен във всичко това, и кой би могъл да забрави всичко, което Хари ми разказа за Алек.

Защо Зейн ще е срещу мен? Той срещу мен ли е? Той ли е влязъл в апартамента ми или аз съм чула грешно?

Искрено се надявам да не е бил той, защото бях започнала да го харесвам през изминалите няколко седмици. Винаги разговаряхме от бюрата си и изглеждаше наистина мил. 

Поклатих глава, за да избутам мислите си и направих някои редакции по ръкописа си. Знам, че изглеждах като парцал, заради безсънието, но в момента не ми пукаше. 

Сетих се за Арън. Не съм говорила с него от няколко дни, трябва да му се обадя на обяд. Надявам се, че не мисли, че го игнорирам или нещо подобно. 

Хартийка падна на бюрото ми, стряскайки ме. Подскочих леко, а Хари се подсмихна от бюрото си, облягайки се на стола си, щракайки бързо с химикала си.

Направих му гримаса и разгънах бележката.

Покрива на обяд.

Набръчках челото си. Написах "Какво?" и му го хвърлих обратно.

Хари прочете бележката и извъртя очи. Написа отговор и ми хвърли хартийката.

Да се срещнем на покрива на обяд.

Смачках бележката и я хвърлих в коша. Ако не беше проклетото ми любопитство, не бих се съгласила. Но, разбира се, дори след като Хари ми разказа за Алек и бизнеса му, все още искам да науча детайли. Мразя любопитството си.

Опитах да се фокусирам върху работата си, но не можех. Хари дори не се опитваше, а просто си играеше с някакво подобие на пластелин. Сбърчих нос към него, докато той го разтягаше отново и отново.