Hidden - BG translation

Chapter 73 ∞ The truth..

Цялото ми тяло започна да трепери и едва не изпуснах дневника.
Не, това е невъзможно. Не може да е истина, това е друг кошмар, нали?
- Какво е това? - попита Елизабет.
Беше ми трудно да проговоря. Тук, в ръцете ми се намират хилядите мисли и чувства на Хари. Същият този дневник, който той ме хвана да чета и в който пишеше часове наред.
Докато се взирах в него, ме осени друга мисъл.
Кой го е изпратил?
Джема? Вероятно. Не съм говорила с нея от партито, но дали е била тя?
Прегледах пакета за адрес на подателя.
Беше задраскано.
Мисълта, че Хари го е отварял, затварял, докосвал и изписал всяка една дума ме накара да изтръпна, но опитах да сдържа сълзите си.
Усещах погледите на мама и на Елизабет върху себе си и температурата в стаята рязко се повиши.
Твърде скоро е. Въпреки че минаха пет месеца, все пак е твърде скоро и не съм готова емоционално да прочета мислите на Хари, дори и да не знам дали е жив.
Бързо оставих книгата на близкия шкаф и отстъпих назад.
- А-аз .. нуждая се от въздух. - промърморих и излязох, имах отчаяна нужда от въздух, а сърцето ми биеше бясно в гърдите.
Слязох по стълбите и излязох навън в тъмното, поемайки си дълбоко въздух. Зрението ми беше замъглено и имах чувството, че нещо в гърдите ми ще избухне. Никога не съм се чувствала така, не и след партито. Това беше най-лошото чувство на света.
Потърсих ключовете си и отключих колата си. Имах нужда просто да карам, да проясня мислите си. Правех го често откакто загубих Хари. Чувствах се ужасно и това ми помагаше.
- Роуз, почакай!
Обърнах се към тичащата Елизабет. Беше останала без дъх. Тя си пое дълбоко въздух и се приближи, носейки дневника.
- Виж, не знам какво е нито от кого е, но мисля, че се нуждаеш от него.
Прехапах устната си, поглеждайки ту към нея, ту към дневника.
Тя повдигна вежди.
Накрая протегнах ръка и колебливо го взех, хвърляйки го на предната седалка.
Карах из претъпканите улици на Ню Йорк, фокусирайки се върху трафика. Знаех, че скитам без посока, без да знам какво да правя с дневника.
Огромна част от мен искаше да го прочете, да запечата всяка една дума от тези страници. Но знаех, че емоционалното и психическото ми състояние са толкова крехки, че ако го прочета рискувам стените, който толкова внимателно градих да се сринат.
Излязох от града и се намерих на магистралата. Напомняше ми когато карах по магистралата за Портланд. Хари се беше пльоснал на седалката до мен, оплаквайки се за песента от радиото.
- Такава си идиотка. - казах си. - Всички магистрали изглеждат еднакво.
Страхотно! Сега и си говоря сама.