Hidden - BG translation

Chapter 70 ∞ Hidden.

Очаквах Алек да дойде при нас и да всее хаос, но вместо това той извърна плашещото си лице от мен и се отправи към мястото, където седяха г-н Кристъл и жена му. Арън го последва и прекъсна погледите ни.
Вайълет се изправи рязко. Кимна ни преди да се насочи към Алек и Арън, като черните й токчета тракаха по мрамора.
Ръката на Хари си почиваше на бедрото ми, като нервно потропваше с пръсти. Той извади телефона си.
- Трябва да проверя Лиам, Луи и Найл. - обясни тихо, докато пръстите му се местеха по екрана. - Досега вече трябваше да са в Ivory.
Лана се отдалечи от масата ни, крещейки нещо на Джеси, която бе на другия край на залата. Джема прокара ръка през косата си.
Забелязах Ед и Зейн отсреща и им помахах. Те ми помахаха обратно с нервни усмивки.
- Трябва да приложим плана в действие. - Хари ме погледна в очите, прибирайки телефона си.
Нервите ми се опънаха до краен предел. Тук всичко можеше да се обърка.
Преглътнах тежко.
- Не знам дали мога да направя това, Хари..
- Да, можеш, можеш да го направиш. Вярвам в теб, помниш ли?
Сетих се когато се срещнах с Джейсън в Ню Йорк. Седях си нервна в кафенето, когато Хари ми звънна.
- Хари?
- Хм?
- Ти.. вярваш ли в мен?
- Какво имаш в предвид?
- На път съм да направя нещо.. нещо голямо. Вярваш ли, че мога да го направя?
- Разбирам се, че можеш да го направиш!
Кимнах леко, а Хари ме целуна нежно.
Преди да успея да кажа каквото и да е, потропване огласи цялата зала и всички погледнаха към бандата.
Алек седеше пред микрофона, с прибрани зад гърба си ръце.
- Добър вечер, дами и господа! Името ми е Алек Уолф и бих искал да ви благодаря, че тази вечер се присъединихте към мен, в чест на г-н Робърт Кристъл.
Започнаха бурни овации, когато Кристъл стана и помаха със скромна усмивка.
Чувство за настоятелно наблюдение ме накара да се обърна очи в очи с Мариън.
Мариън, жената, която ми се обади, че съм получила работата, жената, която приема обажданията на Кристъл ежедневно, е била къртицата. Тя е подслушвала и докладвала на Алек под носовете на всички ни, включително и моя. Дори за секунда не съм я подозирала, искам да кажа - та тя е рецепционистка.
Извърнах поглед.
- Бих искал да вдигна тост. - Алек вдигна чаша с вино във въздуха. - За Crystal Publishing и..
- Колко пари успя да измъкнеш от тях? - Хари се изправи, вдигайки чашата си.
В залата настана тишина.
Наблюдавах самодоволната усмивка на Хари.
Той внимателно остави чашата си на масата.
- През последните пет години г-н Уолф незаконно измъкна над три милиона долара от Crystal Publishing и то зад гърба на Робърт Кристъл. - Хари каза просто и залата се изпълни с ахвания.
- Всъщност около 3,4 млн.
Вайълет стана от мястото си, намествайки червената си рокля.
- 3,4 млн. долара. - тя потвърди и ахванията се увеличиха. - И това е само от Crystal Publishing.
Алек сякаш щеше да избухне.
- Наред с това.. - продължи Зейн, ставайки от мястото си до Пери - .. той заплаши хората, които му помогнаха, в случай, че се опитат да напуснат компанията му.
- Всичко това е лъжа! - Арън застана до чичо си. - Те лъжат!
- Не, не лъжат!
Адреналинът ме заля, когато застанах до Хари.
- Те не лъжат, те казват абсолютната истина. И нямате никакви поводи за съмнение.
Арън ме погледна намръщено, но отстъпи.
Накрая г-н Кристъл също се изправи.
- Госпожица Найт е права.
- Госпожица Найт не знае за какво говори, това, което казва е лъжа! - Алек се сопна.
- Обади се на полицията. - Хари ми прошепна.
Внимателно извадих телефона си, набирайки.
- Господин Уолф, аферите ви засягат Crystal Publishing. Бих искал парите си обратно, ако не възразявате.
- Не съм вземал никакви пари, Кристъл!
- Аз имам доказателства. - каза Вайълет и извади нещо от портмонето си. - Разписка. Откогато ме накара да депозирам парите от Crystal Publishing по сметката ти.
Всички ахнаха.
- Губиш, Уолф! - Хари се изсмя до мен. - Няма смисъл да се съпротивляваш.
Залата все още бе замлъкнала, когато Алек направи жест на някого.
Висок и едър мъж застана до него.
- Томас, направи ми услуга и ескортирай г-н Стайлс, г-ца Найт, г-н Малик и г-ца Уотъргейт от сградата.
Тъкмо когато щях да натисна зелената слушалка, телефонът ми бе иззет и хвърлен на земята.
Обърнах се към мъж малко по-висок от Хари. Очите му блещукаха злобно.
- Идваш с мен. - изръмжа, хващайки ръката ми.
Едва осъзнавах какво става, следващото, което знаех, беше, че мъжът беше на земята и имаше кръв по лицето.
Джема се изтупа, грабвайки нещата си, докато беше настанал хаос.
- Да се махаме от тук преди да трябва да засрамвам още мускулести мъже!
С Хари я зяпахме тъпо, но не за дълго, понеже към нас се бяха запътили още от хората на Алек.
Взимах счупения си телефон от земята, когато суматохата се увеличи драстично.
Веднага се обърнах, докато с Хари и Джема отивахме към вратата. Алек все още беше на сцената, бъркайки в сакото си.
Той ме гледаше съвсем съзнателно, а устните му се извиха в зловеща усмивка.
Кошмарите ми изплуваха в съзнанието ми и се протегнах към Хари.
Той ме влачеше през тълпата, докато не излязохме.
Пред очите ми изплува картината със сребристия пистолет и знаех, че нямахме много време, за да изпълним плана.
Зейн, Ед и Вайълет седяха отвън, чакайки ни. Всички клекнахме зад една кола, за да се скрием.
- Добър удар, Джема. - Хари прошепна на сестра си.
- Казах ти, че мога да ритам задници. - тя кимна.
- Трябва да сме бързи. - казах, а сърцето ми сякаш щеше да изскочи.
- С Ед ще отидем в Ivory. - каза Зейн. - Сигурно са извикали подкрепление, а и Найл, Луи и Лиам може да се нуждаят от помощ.
- С Роуз трябва да отидем до апартаментите. - Хари прокара пръсти през косата си нервно. - Алек няма да очаква да бъдем там. Сигурно ще си помисли, че ще проникнем в Ivory с вас.
- Да, вас двамата иска най-много. - каза Ед.
- Аз също ще отида в Ivory. - каза Вайълет.
- И аз. - каза Джема. - Може да имат нужда от подкрепление.
Всички кимнаха.
- Е, да вървим тогава. - Хари каза и се разделихме.
Качихме се в колата и Хари потегли бързо.
- Трябва да заобиколим, за всеки случай. - той ми каза.
Кимнах, не бях в състояние да отговоря.
Напрежението тегнеше във въздуха, докато завивахме по алеите и тесните улички на Портланд.
Първата част от плана беше готова - да разобличим Алек пред всички. Сега остава да чакаме останалите да приключат с Ivory и Алек и племенника му да бъдат хвърлени в затвора. След това този ад ще приключи.
- Той ще очаква да сме у нас, затова ще отидем у вас. - каза Хари, докато караше.
- Добре.
- Всичко ще бъде наред, Роуз.
- Толкова се страхувам.
Гласът ми се пречупи и се обърнах към прозореца.
Той хвана ръката ми, потърквайки я леко и така казваше всичко, нямаше нужда да говори.
Той паркира на паркинга пред сградата ни.
Поседяхме за малко, атмосферата беше напрегната.
Затворих очи и си представих всички неща, които сме правили заедно. Как той ме промени. От някой, който едва бе целувал някого, до някой, който се раздава напълно. Спомних си как ме заведе в зоопарка и на всички онези незначителни места, които за мен бяха от огромно значение.
Сетих се как се карахме и се обиждахме. Как на моменти ми се искаше никога да не го бях срещала. Как му казах, че съм влюбена в Арън, когато всъщност обичах него още от първия път, когато ме откара до вкъщи.
- Трябва да се размърдаме. - Хари наруши тишината.
Качихме се в асансьора, като ръцете ни все още бяха преплетени. Имах чувството, че се движим изключително бавно, когато най-сетне стигнахме етажа ни.
Когато влязохме в апартамента ми, Хари заключи.
Свалихме якетата си, а той прокара ръка през косата си.
- Някоя от стаите заключва ли се отвътре?
Помислих.
- Не, освен гардероба.
- Това е.
- За колко дълго?
Той не поиска подробности за въпроса ми.
- Докато Зейн не ми пише, че е приключил с Ivory.
Кимнах.
- Мислиш ли, че ще дойдат тук?
- Когато разберат, че не сме в Ivory, ще съберат две и две.
- Другите няма ли да ги спрат?
- Не знам. Има шанс да ни потърсят тук.
Хари хвана ръката ми и влязохме в малкия гардероб, заключвайки.