Hidden - BG translation

Chapter 45 ∞ Please stop talking.

Сърцето ми щеше да изскочи, като отстъпих назад, осъзнавайки, че току що разбих буркан с конфитюр.

Момчето се взираше в мен, с повдигнати вежди. 

Джейсън Майърс. 

Момчето, което с лека ръка, разруши живота ми.

 - Роуз? - той попита, не вярвайки, че това съм аз.

Гърлото ми пресъхна и отстъпих отново.

 - Д-Да.. - измърморих.

Дружелюбна усмивка се образува на лицето му. 

 - Леле, изглеждаш страхотно! Как върви?

 - Добре. - успях да кажа.

 - Добре. Как е Елизабет?

 - Добре. - повторих. 

Той не се беше променил. Същите тъмни очи и тъмна коса, и усмивка, която може да те разтопи. Единствената разлика е че имаше леко набола брада.

 - Чух, че си се преместила в Орегон? - той продължи разговора ни. - Как е там?

 - Хубаво. - отговорих. Прочистих гърлото си и се поизправих. - Много хубаво.

Зад ъгъла на рафта се показа консултантка от магазина, която огледа счупените стъкла.- О, Господи. - тя измърмори под носа си, клатейки глава. - Проклети тийнейджъри. - отиде да вземе метла.

Изчервих се и сведох поглед.

 - Да излезем на кафе някой път? - Джейсън попита.

 - Не, тръгвам в неделя. - поклатих глава.

 - О. - той кимна.

 - И дори да имах време, нямаше да пия кафе с теб. - скръстих ръце.

 - Защо? - свъси вежди.

 - Ти ми нанесе травма за остатъка от живота ми и разруши връзката ми със сестра ми. - изсъсках, тъй като жената се върна с метла и лопатка.

И като по сценарий, Елизабет дойде, с раздразнено изражение на лицето си. Тя спря, когато видя Джейсън.

 - Елизабет! - той се обърна към нея. - Каква приятна изненада!

Тя се съвзе и запази хладнокръвие.

 - Джейсън. - тя каза просто, гледайки ме.

 - Изглеждаш зашеметяващо! - той я огледа.

 - Благодаря. - тя подсмръкна.

Сякаш Джейсън беше забравил всичко, което ни причини. По-специално на мен. Държи се сякаш отново сме приятели.