Hidden - BG translation

Chapter 78 ∞ Welcome home.

- Мога да го направя, кълна се.

- Разбира се.

- Не, наистина. Ще ти покажа.

- Хари..

Преди да мога да кажа друго, Хари бе станал от дивана и тръгнал към кухнята.

- Не, опасно е. - казах, клатейки глава, докато той търсеше шкафа с ножовете ми.

- Подценяваш ме, Роузи.

- Хари, само защото момчето от Америка търси талант може да жонглира с ножове, не значи, че и ти можеш.

- Да се обзаложим? - той се ухили и отвори шкафа с ножовете.

- Ако опиташ това, накрая един от нас или и двамата ще свършим мъртви, а аз не искам да умра заради идиот британец, който си мисли, че може да жонглира с ножове.

- Не съм идиот. - Хари извъртя очи.

- Добре, хубаво. Не си идиот, а просто стоиш до шкафа ми, претендирайки, че можеш да жонглираш с остри ножове, защото си видял някакъв слабоумник от Америка търси талант да го прави. - скръстих ръце, а той се засмя.

- Хубаво, тогава ще го направя с плодове.

- Не наранявай плодовете ми!

- Изобщо ли не ми вярваш?

- Ни най-малко.

Той бръкна в купата с плодовете на плота, изваждайки зелена круша и две червени ябълки.

- Виж, добър съм в това. Това е един от многото ми таланти.

- Ти и аз имаме различно определение за талант.

Хари свъси нос и подхвърли една от ябълките във въздуха, след това и другата, а накрая и крушата. В началото изглеждаше сякаш щеше да се получи и наистина да жонглира с тях, но това не продължи дълго.

Плодовете се строполиха на пода, търкаляйки се по плочките.

- Ти си идиот! - не можех да спра да се смея, докато Хари въртеше очи.

- Загубил съм тренинг.

Наведохме се да съберем плодовете, оглеждайки ги за щети.

- Смазани са! - нацупих се.

- Хей, поне не го направих с ножове!

Изсумтях и прибрах плодовете обратно в купата.

- Обзалагам се, че онзи тип не жонглираше наистина. Сигурно е било холограма или нещо подобно, защото просто не може да се жонглира с ножове. - Хари мърмореше.