Hidden - BG translation

Chapter 39 ∞ Believe it or not, the feeling is mutual.

Ако пак не ви излиза: http://hiddenfanfiction.alle.bg/the-story/chapter-39/ Съжалявам ххх

Накрая, Хари направи чай, същия Seven Eleven, който беше направил в нощта, когато бях нападната от Луй и Найл. Седнахме на плота в кухнята и наблюдавахме дъжда през прозореца.

 - Хей! - Хари каза изведнъж. - Днес е 1 октомври.

 - Да. Така е.

Настъпи тишина. 

Все още се чувствам емоционално съкрушена, след случилото се, преди по-малко от час. Знам, че не би трябвало да съм толкова разстроена за тази връзка, нямаше да излезе нищо хубаво, но ето ме тук - потисната.

Хари бъркаше чая си, тананикайки си тихо. Чак сега забелязах колко е прекрасен: със зелените си очи, забити в чашата, и миглите му, който се бяха разперили по бузите му. Татуировките му се виждаха под тъмносинята му тениска, а лицето му беше спокойно, в пълен контраст с обичайното.

 - Имаш ли някакви братя или сестри/Siblings/?

 - Братя или сестри/Siblings/? - Хари ме погледна. /Тук отново идва старовремския речник на Роуз хд/

 - Да, братя или сестри.

 - Да. - отмести погледа си. - Имам сестра. - погледна през прозореца и въздъхна. 

 - На колко е?

 - Не помня. - захапа устната си и ме погледна. - Не съм я виждал от три години.

 - О. - имах чувството, че съм ударила болно място.

 - А твоята сестра?

 - Какво за нея? - намръщих се. 

 - На колко е?

 - Тя е на..деветнайсет.

 - Деветнайсет.

Кимнах.

 - Не съм я виждала от година.

 - Защо?

 - Защото тя ме мрази - захапах устната си.

Хари изглеждаше сякаш иска да ме попита за подробности, но не го направи, за моя изненада. Доизпих чая си и станах.

 - Благодаря за чая.

Той взе чашата и я сложи в съдомиялнята, кимайки.

 - Не искаш ли да останеш?

Поклатих глава и погледнах към пода.

 - Роуз.

Вдигнах поглед, срещайки неговия.

 - Сигурна ли си, че ще се оправиш?