Hidden - BG translation

Chapter 28 ∞ The worst possible scenario.

Редактирах ръкописа си, отчаяна опитвайки да се фокусирам.

Хари не е говорил с мен и дори не ме е отразил, цял ден. Той се въртеше на стола си, от време на време дъвчейки химикала си. Знам, че ме е забелязал да се взирам в него, но той дори не ме поглежда. 

Умирам да говоря с него, да го попитам какво, по дяволите, се случи между нас. Дали дори той знае? Обиждал ме е безброй пъти, така че защо ме целуна?

И защо ми хареса?

 - Псст!

Преместих погледа си от Хари към Зейн. 

 - Добре ли си? 

Кимнах, включвайки червения си химикал.

 - Просто съм разсеяна. - измънках.

 - От Стайлс? - Зейн се подсмихна самодоволно.

Бързо поклатих глава.

 - О, не. Просто..ръкописа не става. - засмях се.

Зейн сподави смеха си.

 - Да, всеки, който вземеш, не става. Най-добре изхвърли този и вземи някой от добрите. 

 - Благодаря. - кимнах.

Зейн се върна към работата си, а аз погледнах към часовника на стената. Беше 10:30. Обедната почивка е след час и половина. Реших, че имам нужда от кафе и се отправих към стаята за почивка. 

За мой късмет, кафето в машината беше все още топло и си сипах в една чаша. Спомних си как с Хари пихме чай и не спряхме да се смеем. 

Избутах спомена и прибавих мляко към кафето си. Топлата напитка заля гърлото ми и веднага се почувствах по-спокойна.

Някой влезе в стаята и аз се обърнах, от части очаквайки това да е Хари. Вместо това, видях Пери, която ми изпрати приятелска усмивка. Нейните меки и руси кичури бяха накъдрени в красиви вълни, а сините й очи леко се притвориха, когато се усмихна.

 - Има ли още кафе? - попита, надничайки в каната.

 - Малко. - отговорих, облягайки се на ръба на стената.

 - Днес е ден за кафе, а?

 - Напълно съм съгласна.

Двете се засмяхме, като и Пери си наля кафе. Тя прибра кичур коса зад ухото си и се облегна до мен.

 - Е..- тя започна, като малка усмивка се прокрадна по устните й. - Зейн ме покани на вечеря в петък. - тя се изчерви и погледна към кафето си.