Hidden - BG translation

Chapter 54 ∞ Incapable.

Събудих се по средата на нощта, объркана от липсата на ръцете на Хари около мен.

Изправих се рязко, като очите ми свикваха с тъмнината.

 - Хари? - повиках го меко.

 - Хм?

Проследих гласа му до прозореца, където се беше облегнал и се взираше навън. Дори и в тази тъмна стая, виждах искрящо зелените му очи, както и лилавия кръг около едно от тях. Обърнах се към него.

 - Какво правиш там? - проверих си часовника. - 1:30 сутринта е.

 - Не можах да заспя.

 - Защо? - свъсих чело.

 - Аз. ъх.. малко ме боли. - той сведе поглед.

Станах и отидох в банята, ровейки из шишенцата с лекарства.

 - Мамка му, Хари, защо не ме събуди?

 - Не исках да те безпокоя. Изглеждаше толкова спокойна. 

Върнах се с Ибупрофен и нова лепенка и седнах на леглото до него.

Раната на устната му беше започнала да хваща коричка, но окото му не изглеждаше да се е подобрило.

 - Мразя това, че те виждам наранен. - измърморих, докато сменях лепенката на Мечо Пух с нова.

Нещо в очите му се промени, когато махнах ръцете си от лицето му.

Той обви ръцете си около мен в силна прегръдка, а главата му си почиваше на рамото ми.

Аз бързо му отвърнах, несигурна за причината за внезапната прегръдка, но нямах против.

 - Благодаря ти. - той издиша в ухото ми, дрезгавият му глас прозвуча като мелодия.

Отдръпна без да каже нищо и взе хапчето, което му подадох, изпивайки го.

 - Скоро трябва да подейства. - казах, докато той оставяше водата на шкафа ми.

 - Какво има на новата лепенка?

Съзрях я в тъмното.

 - О, Боже мой! - закрих устата си с ръка, сподавяйки смеха си.

 - Какво?

 - Тя е на.. ъх.."Дора Изследователката".

 - По дяволите, Роуз!

И двамата се засмяхме на избора на детските ми лепенки, а след това си легнахме.

 - Не искам да заспивам още. - каза Хари, докато лежахме по гръб, взирайки се в тавана.