Hidden - BG translation

Chapter 30 ∞ Are we friends?

Шокът върху лицето на Хари беше очевиден, когато погледна надолу към мен.Изправих се, с лице към него. Никога не съм имала намерение да го попитам на глас, но ето, че сега очаквам отговора с нетърпение. Нямах си на представа, защо изобщо ми пука. 

Очите му минаха по лицето ми.

 - Защо ми отвърна? 

 - Аз-аз..-отворих устата си. 

 - Все пак си с Арън.

Атмосферата се смени отново и това сякаш ме удари. 

 - Не искам да говоря за това. - заявих.

 - Ти започна.

 - Ти си този, който ме целуна!

Хари стана от дивана, обръщайки ми гръб. Съжалявам, че изобщо подхванах темата.

 - Ще ти донеса одеяла. - каза студено. Той изчезна в стаята си и аз хванах главата си в ръце.

Той се върна със същите одеяло и възглавница, които използвах миналия път. Станах, хапейки вътрешната страна на устната си.

 - Съжалявам. - изстрелях. - Не искам да започвам кавга с теб.

За моя изненада, по лицето му премина усмивка и той изпусна одеялото на земята и избухна в смях.

 - Кое е смешното? - взирах се в него.

Хари се подпря на коленете си, поемайки си въздух и продължи да се смее. 

- Роуз, кой, по дяволите, казва кавга?

Усмихнах се леко, преди да избухна в смях.

Хари падна на дивана, все още смеейки се. Присъединих се към него, като свих коленете си до гърдите, усмивката все още играеше по устните ми.

Облегнах се на рамото му. Харесва ми чувството, когато неговата кожа докосва моята, колкото и странно да звучи.

 - Хари, приятели ли сме? - попитах.

 - Не знам, Роуз. - въздъхна.

 - Защо не можем да бъдем? - сякаш нямах контрол над думите си.

 - Да не казваш, че искаш да сме приятели?

 - Е, когато не си задник, всъщност си приятен. - казах.

Той погледна надолу към мен.

 - Благодаря. - каза саркастично и се засмях отново. Наблюдавах как трапчинките му ясно се изразяваха, докато се усмихваше. - Добре, Роуз. Ако наистина искаш, тогава можем да бъдем приятели.

 - Наистина?

 - Разбира се. Искам да кажа, вече знаеш къде крия запасите си от Сникърс, така че предполагам, нищо не остана за криене. - подсмихна се самодоволно.

Нищо не остана за криене.

- Имаш скривалище там? - разширих очите си.

 - Мамка му! - поклати главата си, усмихвайки се. - Да. Там имам около триста.

 - Триста? Да не се подготвяш за апокалипсис или нещо подобно?

 - Сникърсите биха ми помогнали при апокалипсис. Обнови информацията си, Розали.

 Ударих го по ръката и той трепна леко, смеейки се.

 - Задник! - скръстих ръце.

 - Не харесваш, когато те наричат Роузи, нито пък Розали. Как, по дяволите, се предполага, че ще те наричам?

 - Роуз!

 - Не и ако ще бъдем приятели.

Замерих го с възглавница и извъртях очи.

 - Ако ще е така, не искам да сме приятели.

 - О, не можеш да се откажеш сега. Знаеш къде държа Сникърсите си.

Засмях се отново и се облегнах на ръката му. Нямах си на идея защо се облягах така на него, но не изглежда някой от нас да възразява.

По телевизията даваха "Семейният тип", което привлече вниманието и на двама ни. Хари се облегна на дивана, а аз се сгуших до него. Приятна тишина ни обгръщаше, докато гледахме късното повторение, от време на време смеейки се или коментирайки.

Борех се да задържа очите си отворени, но се провалих и се оставих. Облегнах главата си на рамото на Хари, вдишвайки от аромата му и отпускайки се истински, за пръв път от дни.

Унесох се, като звукът от телевизора звучеше тихо около мен. Никога не съм заспивала до Арън.

Вината ме изгаряше, когато Арън си проправи път към мислите ми. Защо трябва да съм виновна? С Хари сме само приятели.

През нощта се събудих, все още облегната на Хари. Можех да кажа, че той също спи, от бавното му, равномерно дишане. Ръката му беше хлабаво увита около талията ми, главата му беше облегната на мен, като челата ни леко се докосваха. Тялото му беше топло до моето. 

Усмихнах се леко, знаейки, че ако бях обичайната Роуз, щях да си тръгна и да бушувам из апартамента си. 

Но обичайната Роуз бавно умира и чезне. Не мисля, че имам нещо против това.

Сгуших се по-близо до Хари и отново затворих очите си. Той леко се размърда, затягайки хватката си около мен. Заспах с картината на изумрудени очи и мириса на мента в съзнанието си.